В галерия „Дебют” на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” е открита изложбата „Ритъм”, посветена на един от ярките български художници – Едмонд Демирджиян (1951-2009). А колкото до заглавието „Ритъм” – в него се отразява още един талант на твореца – музициране в областта на ударните инструменти. В експозицията, подкрепена от програма „Европа” на Столичната община и от фондация „Въпреки”, могат да се видят и неизвестни досега творби. Ето как представи човека и твореца Едмонд Демирджиян изкуствоведът Мария Василева:
Едмонд е отрасъл в съвсем обикновено семейство. Неговият баща е бил стругар, а майка му – шивачка. Хем обикновено, хем необикновено, защото това са хора с много прецизно отношение към занаята. Чувала съм легенди за уменията на неговата майка. Така че вероятно е наследил от родителите си талант, но никой не го е подтиквал да се занимава с рисуване.
Едмонд Демирджиян е завършил стенопис в Националната художествена академия. Още като малък е показал музикален талант, като първият му ударен инструмент е била свинска кожа, опъната върху гергефа на баба му. Същевременно проявява интерес към рисуването.Това е нещо, което очевидно той си е носил и е развил през годините, казва Мария Василева. Тя посочва, че във времето художникът минава през няколко етапа. Има един много ясно обособен период, който представлява и голям интерес за изкуствоведите. Става дума за фигурални композиции, на пръв поглед реалистични, но не чак толкова, защото това са странни комбинации от хора, колелета, закачалки, балтони, които в реалния живот не можем да видим точно така. А героите му са стилизирани по особен начин, в духа на гротеската.
В последните години той беше свил до максимум сюжетността на работите си. Имаше няколко любими мотива – неговите калкани, запазената му марка висящи риби. И не толкова се интересуваше от това какво картината ще разкаже, а как ще въздейства на зрителя чрез съчетанието от цветове, форми, линии.
При посещението си във Варна през 2008 художникът е „коментирал” четири свои картини с изпълнение на барабани. Според Мария Василева неговата музика е с доста живописен характер, а пък живописта му е пълна с ритъм и с контраст, като музиката. Ето как художникът е разделял ежедневието си между различните си увлечения:
Музиката бешепочти всичко. Нека да кажем – 50 процента любов към музиката, 50 процента любов към визуалните изкуства. Времето си също така делеше наполовина. Половин ден свирене на барабани и въобще занимаване с музика, защото не можеш само да свириш, нали трябва първо да се научиш. Той бе много последователен човек, който изучаваше в детайли историята на музиката, и по-точно на развитието на барабаните… Едмонд беше абсолютно посветен на изкуството. И като че ли нищо друго не го интересуваше. При него нямаше нещо като рожден ден, Нова година – такива извинения не съществуваха. Всеки ден се свиреше и се рисуваше. И го правеше с невероятно удоволствие.
Едмонд Демирджиян е обожавал младите хора, художници и музиканти, винаги е бил заобиколен с много от тях, тук, в България. Добра и успешно реализирана идея е изложбата да се представи в Националното училище за изящни изкуства, откъдето самият той е тръгнал, казва Мария Василева. А от 2010 година всеки септември се връчва ежегодната награда от фондация „Едмонд Демирджиян” за съвременни млади художници. Ето как изкуствоведът обобщава същността в творчеството на Демирджиян:
Изкуството на Едмонд е пълно с позитивна енергия, затова се харесва много от хората. Работите му звучат абстрактно, но винаги има елементи от реалността, които помагат на хората да се чувстват комфортно. И заради много ярките цветове, заради излъчването, той имаше изключително много почитатели и продължава да ги има.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..