„Ако в киното няма поезия и идеи, то просто губи смисъла си”, казва Ралица Петрова – българката, която преди години асистира на американския режисьор Майкъл Редфорд във филма „Венецианският търговец” с Ал Пачино. За нея киното е именно поезия, а не забава, безвкусно гарнирана с хумор, агресия и еротика. Може би точно заради това нейно усещане за кино пълнометражният й дебют „Безбог” предизвика бурни реакции, събуди мнозина и спечели не една награда. Днес обаче няма да говорим за света, който тя обрисува във филма си – онзи свят без любов, без грижа, без прошка и без Бог, но въпреки това ще ви срещнем с нея, защото в киното светът има много лица, които си заслужават „Време и половина”.
Нейните филми често се радват на много и различни реакции – от приятна изненада, силно преплетена с уважение към труда и смелостта й да остави следа, до пълното отричане на разказаната истина и познатите патриотични обвинения. Все пак, Ралица Петрова остава категорична в намеренията и усещанията си за кино, а Златният леопард от фестивала в Локарно и номинацията за Европейските филмови награди доказва, че за историята в „Безбог” публиката, та дори и критика е отворила очите си. И макар това да е съдбата на дебютният й пълнометражен филм, Ралица отдавна е навляза, при това сериозно, в света на киното и то европейското. Завършва визуално изкуство в University of the Arts London и специализира филмова режисура в британската школа National Film and Television School. А днес живее и работи между София, Париж и Лондон. Филмите й са представяни в различни програми в Кан, Берлин, Карлови Вари, Сан Себастиан и в Центъра „Жорж Помпиду” в Париж, а късометражният й филм „Гнилата ябълка” е отличен като най-добър европейски късометражен филм на „Берлинале”. Дипломната й работа „По божията воля” пък е в официална селекция през 2009 г. на Лазурния бряг, разпространявана е на DVD от Британския филмов институт, галерията „Тейт” и Центъра за съвременно изкуство в Лондон. Причината обаче да ви срещна с Ралица Петрова е участието й в Международното жури на тазгодишното 22-ро издания на „София филм фест”. Като зрител Ралица иска да гледа филми, които да я преследват и да я карат да ги усеща в стомаха си. Като режисьор иска да прави именно такива филми, но дали това е усещането, което искаше да получи като част от журито на международния филмов фестивал, чуйте в звуковия файл.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...