Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?
От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.
Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..