Елена Божкова: Фолклорът отвори очите ми за съвършенството

Музикалният родов ген и местната традиция на пеене завладяват Елена Божкова още в детството ѝ в родното село Ресилово, Дупнишко – Средна Западна България. Любовта и верността ѝ към самобитната шопска песен ѝ отреждат славата на една от най-стилните солови изпълнителки от тази фолклорна област.

Когато връщам лентата назад си спомням момента, когато за първи път чух звучността на хора „Мистерията на българските гласове“ - споделя Елена Божкова. – Хиляди лъчи се спуснаха към мене, душата ми се окъпа в слънце. Тръгнахме по неизвестни пътища, където в пресечна точка се преплита изкуството на изпълнители и диригент, поели пътя към триумфа, отвориха ми се очите към съвършенството. Важната ми крачка, на базата на таланта, даден ми от Бога, беше да прибавя много труд, за да запея като гласовете-еталон в Ансамбъла за народна музика на БНР – Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Кремена Станчева, Калинка Вълчева. Те бяха пример за темброво съчетание с невероятна звучност.

Елена Божкова е носителка на много национални и международни награди:  златен медал от Международния конкурс за народна музика на Радио Братислава (1981 г), приз от фестивала „Дунаве, плави Дунаве“ – Нови Сад (1986 г.), плакет и грамота на Министерството на културата (2004 г.), орден „Стара планина“ (2008 г.) и много други. Натрупаният опит в “Мистерията…“, както и висшето образование, което получава в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, се оказват безценни за читалищната ѝ дейност. От години певицата ръководи самодейни групи в София и кварталите Курило, Враждебна, Нови Искър.

Аз съм многопосочна в своите търсения и интереси – казва още Елена. – Използвах това, което ми дадоха диригентите Красимир Кюркчийски, Дора Христова, Димитър Динев, Георги Генов, Стефан Мутафчиев. Приложих техния опит като диригент на любителските състави „Чубричанче“ (към читалище „Добри Чинтулов“ в София), „Чучулиги“ (кв. Враждебна), Мъжката група от кв. Курило, „Омайни гласове“ (Нови Искър). С моя пораснала възпитаничка Полина Паунова участвахме в проекта „Диви гласове“. Книгите, които написах, са вдъхновени от любовта ми към фолклора. Досега са публикувани шест: „Обич“, „Майки“, „С пулса на „Мистерията на българските гласове“, „Между Бога и огъня“, „Лютика“ „Дивата музика на Шоплука“. Подготвям нов наръчник за певци, които работят по-интензивно с гласовия си апарат.“

Елена Божкова разказва и за вълнуващо преживяване по време на концерт с хор „Мистерията на българските гласове“ в гр. Торино, Италия.

Бяхме подредени на третия етаж на една сграда в центъра на града. Всяка от нас трябваше да бъде на 6 метра от другата. Между мен и моята партньорка „влачачка“ (която изпълнява ниския глас при шопската диафония) имаше дори по-голямо разстояние. Можете ли да си представите как сме се слушали и сме пели в синхрон. Но направихме уникален концерт. Проф. Дора Христова дирижираше от площада. Чувствахме се като небесни ангели, а звукът падаше като космически дъжд върху публиката, която бурно ни аплодираше. Винаги пеем на живо. За концерта в Торино ни предложиха плейбек, но отказахме. За нас беше едно голямо изпитание, но се справихме чудесно. Обичам това, което върша.“