Луксозно двуезично издание с творби на чилийския поет и носител на Нобеловата награда за литература от 1971 година Пабло Неруда беше представено в четвъртък в литературния клуб «Перото» на НДК. В поетичната вечер участваха Андрес Сааведра, отговорен секретар на почетното консулство на Чили в България и Хавиер Валдивиелсо, директор на Института Сервантес в София и благодарение на тях публиката чу как звучи красивата поезия на Неруда на испански език.
На български език стиховете бяха представени от артистите Ани Пападопулу, Биляна Петринска, Августина-Калина Петкова и Илияна Тимева. На рояла - Дими Крапчев.
Преводът на стиховете на български език в книгата е на поета и преводач Никола Инджов. Неоспорим е опитът на Никола Инджов в превода на много ярки испаноезични поети. На него дължим познанството си и с доста интересни латиноамерикански автори през годините. Той сподели, че е имало и ще има преводи на поезията на Пабло Неруда – един от двайсетте най-големи поети на човечеството – но този е различен, защото великата поезия се преражда всеки ден – някой я прочита за първи път, друг я препрочита с нови очи.
В доспехите на редактор на книгата - поетът и преводач Кирил Кадийски – отбеляза, че поезията се превежда от поети, останалото е филология. А двамата с Никола Инджов припомниха интересни моменти от ярката съдба на чилийския писател, дипломат, сенатор и борец за социална справедливост Пабло Неруда, на чийто талант са били подвластни много и различни естетики от световния литературен авангард – символизъм, имажинизъм, акмеизъм, сюрреализъм.
Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.
Пабло Неруда
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...