До 11 март в София може да се види изложба на работещия в САЩ български художник Хубен Черкелов. Тя е първото му представяне на българска земя от 18 години насам и е под патронажа на Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи на България. Домакин на експозицията е Музеят на съвременното изкуство – Софийски арсенал към Националната художествена галерия.
Названието на изложбата „Имане” е богато на подтекст – художникът има предвид различния смисъл на тази дума, в зависимост от ударението – като „собственост, притежание” и като „съкровище”. Но всеки смисъл приляга на съдържанието й. Хубен Черкелов представя платна с интерпретации на картини от големи български майстори като Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван Милев, изобразени върху стари банкноти. Логичен е въпросът към художника дали го вдъхновяват парите като изкуство.
Не толкова като изкуство, колкото като символ на вяра в стойността на нещата. Човек трябва да вярва в неговата стойност. И тогава се получава – казва Черкелов. И още за отношението му към миналото и към картините на големите български майстори: Те са поставени върху български банкноти. Това беше важно за мен, не самите произведения. Но са решили в началото на ХХ век, най-общо казано, да бъдат поставени техни произведения върху банкноти. Аз взех тези изображения от банкноти... и ги връщам обратно във вариант на картини.
Слава Иванова, директор на Националната галерия, припомни, че 2018-а е обявена за Европейска година на културното наследство.
Естествено, че „Имане” има отношение и към този аспект на опазването на културното наследство. По-скоро, на осмислянето, защото Хубен, струва ми се, е в тези висоти. По един негов начин, той неотменно изследва своя път и аз се радвам, че и тук ни изненадва с една експозиция, която носи образност и има отношение към българското културно наследство. Една част от изображенията, които ще видите, са не само изображения от банкноти, а и са на произведения, включително собственост на Националната галерия. Така че контекстът на тази изложба е много богат, много широк, многопластов.
В приветствието от името на министър Захариева се казва: Важно е, че тази изложба се случва именно по времето на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, защото с подобни събития можем да покажем различното лице на България. Това лице, което ни кара да се гордеем. И не само съхранява, но и разпространява най-важните послания на страната ни, че българите са талантливи, трудолюбиви и дават своя принос за културата и изкуството в Европа и в света.
Хубен Черкелов отправя един поглед към миналото, като използва банкноти, върху които са изобразени произведения на изкуството, които по онова време – през 20-те години на ХХ век, са били съвременно изкуство – каза изкуствоведът Надежда Джакова, куратор на изложбата. Те са били ценни за своите съвременници и виждаме, че продължават да присъстват и днес в историята на изкуството. Така че той поставя един много важен въпрос: къде е съвременното изкуство, дали то е част от нашата история и какво е неговото бъдеще.
Хубен Черкелов е роден през 1970 година в Кърджали. След 2000 година живее и работи в Ню Йорк. Според изкуствоведите, творбите му съчетават по оригинален начин българските традиции и американския поп арт. По негови думи е много зает, но вече се стреми по-често да се връща в България: Сега започнах по-често да идвам, поне веднъж в годината. Старая се. Ето сега с изложби... Това са хубави поводи. Надявам се да имам следващия път повече време да попътувам.
Следващият проект на художника се казва „120 лица“, но Хубен Черкелов все още не дава подробности за него.
Снимки: sofiaarsenal-mca.org
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..