На тази дата един от прекрасните български оперни певци – тенорът Николай Здравков щеше да навърши 95 години. Ще си припомним за неговото изкуство с документални записи от края на 50-те години на миналия век от постановки на оперите „Риголето“ на Джузепе Верди и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе на сцената на Русенската опера. Преди да се потопим обаче в магията на спектаклите ще цитирам музиковедката Розалия Бикс по повод неговата кончина: Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „теноровото“ като родов белег. И простодушието, съчетано със своеобразно големство, и подкупващо нескритата суетност, и доверчивото простодушие, и непресъхващата радост от живота, и незлобливостта към съперника, и ентусиазирания, неизчерпаем порив към сцената и нейната романтична измислица. Тенор до мозъка на костите си. Съсловие все по-рядко, но все тъй потребно на днешния ни оперен театър. Ще липсва на всички, които сме познали чистата радост от неговото звънливо „Ла донна е мобиле“ и още: Николай Здравков притежаваше всичко, за да бъде сред първите в пространствата на първи тенор-любовник: изразителен, тембрист и пробивен глас, младежка осанка, топлота и импулсивност на излъчването, сигурни височини... малцина можеха да бъдат сразвени с неговите Надир от „Ловци на бисери“, Херцога в „Риголето“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Де Грийо в „Манон“ на Масне... Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на системното музикално образование – било в училище, било в академията; че всичко или почти всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно свързан със сцената... – думи на Розалия Бикс за певеца Николай Здравков, напуснал ни преждевременно през 1990 година. Тенорът, който посвети дарбата, младостта и живота си на оперната сцена в крайдунавската ни столица. Заедно с Кирил Кръстев и Пенка Маринова той е в знаменитата „русенска тройка” и заедно печелят славата на Русе като „певчески град”. Роден е на 10 февурари 1923 година в ломското село Брусарци, в бедно работническо семейство. Преживява доста трудности и едва след войната получава възможност да се посвети на любимото от дете пеене. Талантът му е наследен от майка му, която е певица с чудна природна дарба. В периода 1948-1953 г. е солист в ансамбъла на МВР и успоредно с това учи пеене при двамата прочути педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют в ролята на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини. Поетият риск с трудната партия е повече от успешен! Темпераментният младеж с красива сценична външност бързо става любимец на русенската публика. В същата година печели първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ. Следват: 1954 - втора награда на конкурса „Ема Дестинова - Карел Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи - този път на един от най-авторитетните конкурси във Вервие, Белгия. Тези отличия му отварят вратите за голяма международна кариера, получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад... Но! Решава да остане верен на родината и на русенци, където е първи тенор в оперния театър в продължение на 30 години. Гостува многократно в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, както и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Сред внушителния брой спектакли, които има зад гърба си - над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други наши и чужди театри), са повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар. Той е водещият лиричен тенор в родния ни оперен театър от 50-те до 70-те години на миналия век.
Съдържание на операта „Риголето“
събота, 10 февруари, от 20 часа
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..