Изхождайки от факта, че архитектурата дава качеството на средата, в първата ни седмична среща избрахме за събеседник един от водещите архитекти, член на Европейския културен парламент, професор по архитектура, завършил образованието си в Париж и София и изнасял лекции във Венеция, Брюксел, Париж, Москва, Тулуза, Генуа, Барселона, а също така и ръководител катедра „Архитектурни сгради“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия - проф. Бойко Кадинов.
София беше и все още остава "зелен" град, но е важно и да се развива като такъв. Заради "предприемаческата стръв" много градинки се асфалтират или се превръщат в "не особено ласкав нов билдинг", посочва проф. Кадинов и призовава по-често да садим дървета. По думите му самите архитекти трябва да извървят пътя, не заради самочувствието, че са архитекти, а заради тази отговорност за качествена околна среда, която те и обществото имат един към друг:
София е един прекрасен град и много често, когато ме питат какво е най-прелестното в тази наша София, аз си мисля, че това е тази зеленина, която "тапицира" отделните сгради. Архитектите не са ревниви към самата архитектура, а трябва да се опитат, не просто за формално "зеленото", да направят този град по-зелен и по-вдъхновяващ.
Архитектурата се превърна в един тип индустрия, която трябва през стойностни количествени сметки да отговори на определен тип изисквания. Това се чете особено в публичните пространства. Публично реализираното не може да изглежда като "секънд хенд", тоест "направили сме го, ама някой ще дойде да го довърши". Това е средата, която възпитава, формира усмивките по лицата, идеята, че принадлежиш на едно пространство и си готов да направиш нещо, за да го облагородиш. Това ще направи архитектурата по-чувствителна, по-отговорна и може би самите градове ще станат по-смислени, по-добри за живот, изтъква Бойко Кадинов и споделя:
Вярвам, че трябва да се промени моделът на развитие на София, казва проф. Бойко Кадинов. Огромни крайградски територии имат празни къщи, а един млад човек трябва да сключи ипотека, купува си "едно парче бетон", някъде в "Обеля" 6-та част и плаща от тук до 2050 година прескъпо тези квадратни метри бетон, закачен като "гребец на галерата", живеейки некачествено в една бетонова кутия, лишавайки се от възможността да се развива и възпроизвежда творчески интелигент. Тези територии трябва да бъдат направени транспортно и активно достъпни, хората да могат да живеят там със съвременните възможности и технологии, но сред зелени пространства, категоричен е архитектът.
Освен че проектира големи и емблематични архитектурни сгради, проф. Бойко Кадинов е автор и на сгради като Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“, зала „Миракъл“ в ТБА или пък Шоколадовата фабрика.
Светът променя ценностите, но е важно да търсим собствения си облик и да не се страхуваме от това. Дали решението е завръщането към позабравените природни материали и могат ли те да съжителстват с гипса, стиропора и бетона, чуйте в интервюто на Катя Василева с проф. арх. Бойко Кадинов.
Успоредно с празника за независимостта на България, Паметникът на Незнайния войн навършва 36 години от създаването му. Историята около неговото издигане е изпълнена с най-различни перипетии. Визията му търпи няколко промени, но символиката, която носи, се запазва и до ден днешен. Първият монумент от такъв вид е издигнат във Великобритания през 1920..
Гост в предаването "Кой кой е" по Радио София бе един човек, преживял десетки съдби благодарение на своята кариера. А това е така, защото той е актьор. Името му е Иван Бърнев. Роден е през 1973 година в Добрич, но детството му преминава във Варна. Отраснал там през 80-те, първите му години са били изпълнени със смях и забави, неприсъщи на децата..
Александър Василев от Перник e eдно изключително лъчезарно момче, на 12 години, на което „Българската Коледа“ помага вече три години. С дарените средства Александър провежда терапия, която му помага, за да подобри социалните, емоционалните и умствени нарушения, които има заради аутизма. Едно от най-явните подобрения, които майка му Албена..
В предиобеда днес с удоволствие се срещаме с група Jeremy? , а поводът удвоява удоволствието. Ташо, Ерсин и… Гергана са в студиото на Радио София, за да поговорим за изненадата у мнозина меломани - първата песен на български. И докато още недоумявате – обясняваме: Гергана няма да видите с музикален инструмент на сцената, но тя подкрепя репертоара..
КОНЦЕРТ В Националния дворец на културата, в Зала 1, от 19.00 ч. ще започне симфоничния концерт "Виртуозите" от програмата на 32-ия Новогодишен музикален фестивал. С участието на контрабасиста Рик Стотийн, който ще свири за първи път в България. Младият, вече утвърден на световната концертна сцена музикант ще партнира на цигуларя Минчо Минчев за..
Поредната среща от VІ Литературен фестивал, на който гостува Радиоприемница , е с детската писателка Дагмар Гайслер . Тя е родена в Зиген, Германия. Следва графичен дизайн във Висбаден и още по това време започва да работи като илюстратор. Досега са издадени множество детски книги с нейно оформление, а също художествена и специализирана..
В Неонатологичното отделение към Втора АГ болница „Шейново“, ръководено от д-р Донка Узунова получават апаратура от Българската Коледа няколко години. В предишно издание на инициативата тук е доставен ехограф – за достъпен и безвреден метод на диагностика, макар и със специфични трансдюсери. Дотогава са пригаждали такива устройства за възрастни,..