2 февруари – Световен ден на влажните зони

БНР Новини
Атанасовското езеро, Бургас
Снимка: БГНЕС

Защо Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари? На тази дата през 1971 година в иранския град Рамсар е подписана Международната конвенция за влажните зони, известна като „Рамсарската конвенция“. Една от целите за широкото обществено отбелязване на годишнината от подписването на конвенцията е да се обърне по-голямо внимание на хората по света, да се напомни за тези удивителни места. Те имат важна роля като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и други видове поминък. Влажните зони са безценен ресурс и в областта на еко-туризма: като орнитоложки маршрути, създаване на допълнителни възможности за здравословен живот, спорт и отдих. Всяка година за празника се избира определена тема. Тя поставя акцент върху конкретен проблем. През 2018 г. на фокус са „Влажните зони и устойчивото градско бъдеще“.
Има изкуствено създадени влажни зони, но естествените са сред най-ценните природни богатства на Планетата, тъй като представляват едни от най-продуктивните места. Обитавани са от редки животински и растителни видове. Играят изключително важна роля в кръговрата на водата, възстановяват водните запаси, подхранват и пречистват подпочвените води.
За съжаление, влажните зони са подложени на непрекъснат агресивен натиск от дейността на хората: пресушаване, бетониране, застрояване, замърсяване, промени във водните течения и други. Проблемът е от световно значение. Например, през последните 150 години са били унищожени близо 80% от естествените влажните зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа. У нас най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.
В България опазените екосистеми заемат едва 0,1% от територията на страната, затова се нуждаят от постоянно внимание и закрила.
Сред оцелелите зони, в Бургаска област има няколко природни съкровищници, като местността „Пода“, комплекс Ропотамо, Атанасовското езеро и  Поморийското, езерото Вая. Как да се променят към по-добро знанията на хората и техните нагласи да пазят за поколенията съхранените безценни места?
Повече за празника и за неговите най-интересни измерения разказва Радостина Ценова от Българската фондация „Биоразнообразие“.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07