10 януари 1997 г. – датата, която преобърна (или пък не) съвременна България

БНР Новини
10 януари 1997 г.
Снимка: БНТ

Да се говори в исторически план за събития, които сме преживели, е винаги рисковано. Рисковано е, защото те по един или друг начин са засегнали и нас лично, което съответно прави така, че тъкмо през този досег-засег ги тълкуваме, интерпретираме, мислим и оценяваме. Но през каквато и аксиологическа, сиреч ценностна посока да ги пречупваме, едно е сигурно – тяхното състояване е пречупило съдбите ни, променило е движението и на националното, и на индивидуалното развитие. Струва ми се, че от най-новата българска история подобно събитие е станалото на 10 януари 1997 г., когато разбушували се тълпи обсадиха и нападнаха сградата на българския Парламент. Без съмнение, тогава страната беше прехвърлена на съвсем други релси, пое категорично и без озъртане към ценностите на Европейския съюз и западният тип демокрация. По този път върви и днес, макар и на някои да им се струва, че едва-едва крета по нега, за други пък, че едва ли не спринтира със скоростта на Юсеин Болт, за трети пък – напоследък все по-шумни, макар и с не толкова солидно количество, че пътят изобщо е сбъркан и трябва да бъде сменен. Тъй или иначе, преди 21 години, което все пак може да се брои за исторически период, България преживя катарзис, който сякаш продължава да не е достатъчно обговорен, обгледан, обслушан и обживян. За да се компенсира тази недостатъчност, предаването „Премълчаната история“ посвети на датата 10 януари 2017 г. броя си, който звучи в ефир на същата дата. За събитията тогава и отражението им върху сега ще говорят господата Борислав Геронтиев – поет, публицист, писател и журналист, в момента изпълнителен директор на Фонд „Култура“ към Министерството на културата, който по онова време работи в Българската национална телевизия, и Тони Николов – философ, публицист, преводач, журналист, главен редактор на сайта за култура „Портал „Култура“, по онова време специализант във Франция, наблюдаващ събитията от външна точка.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07