Великите европейци – Густав Климт

Днес ще си спомним за принца на „виенския сецесион”, владетеля на целувката, неистовия завоевател на женски тела и човешки души – австрийския художник Густав Климт. Въпреки че никога не се жени и живее почти цял живот с майка си, той има много незаконни деца, а тогавашната публика често е скандализирана от картините му. И все пак тогава във Виена всички искат да притежават платно на Климт, а днес тази лудост обхваща целия свят и цените му засенчват дори цените на Пикасо.

Густав Климт е роден през 1862 г. във виенското предградие Баумгартен, в скромно и бедно еврейско семейство. Баща му, Ернст Климт, е преселник от Бохемия. Той е гравьор на злато, но поръчките не са особено редовни. Майка му, Ана Климт, има музикални амбиции, но не успява да ги реализира и се отдава на раждане и отглеждане на седемте си деца. Все пак обаче артистичните наклонности на родителите оказват влияние – и трите момчета в семейството стават художници. Малкият Густав първо учи художеството от баща си, а после отива за 7 години във Виенското художествено-занаятчийско училище към Австрийския музей на изкуството и промишлеността и специализира „архитектурна живопис”. Както можем да си представим за подобна институция в края на XIX век, обучението е консервативно и подчинено изцяло на класическите принципи. А ако мислите, че Густав Климт се противи, че прави скандали на учителите си и търси свободата на модерното изкуство, ще ви разочаровам – той с най-голямо удоволствие възприема строгия академизъм. Густав, брат му Ернст, който също е тук, но учи за гравьор, плюс един техен приятел, правят нещо като задруга, която наричат „Дружеството на художниците”. Те помагат на свои преподаватели в работата по стенописи, а скоро и сами започват да получават поръчки, при това – много сериозни. Между 80-та и 88-ма година компанията изписва фреските в театрите на градовете Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а после вдигат нивото с прочутия Бургтеатър във Виена и сградата на Виенския художествено-исторически музей. В тези фрески женското тяло, голо или облечено, което е основен обект на изображение изобщо в творчеството на Климт, присъства сериозно, но още не така предизвикателно еротично, както в по-късните му работи. Така или иначе, Климт се прочува. През 1888, на 26, той получава от император Франц Йосиф „Златен кръст” за заслуги в изкуството и става почетен член на Мюнхенския и Виенския университет. Освен слава, това значи пари и нови поръчки, от които пък идват още слава, още пари и още поръчки.  

Някои критици и досега смятат Густав Климт за обикновен занаятчия, който прекалява с използването на злато в платната си, защото не е надскочил нивото на баща си, златаря. Други твърдят, че, колкото и да е добър като художник, той няма практически никакво значение за развитието на изобразителното изкуство изобщо, а е просто епизод от неговата история. Творчеството на Климт, казват те леко пренебрежително, е лична пътека в дебрите на изкуството, пътека, която той открива, експлоатира и, в края на краищата, изчерпва. Да, в интерес на истината, творчеството на Климт е наистина така ярко индивидуално, че буквално няма как някой след него да подеме стила му и няма накъде да го развива. Опитът за копиране пък е безсмислен, макар че се прави масово – вероятно всеки е виждал чаша, чиния или някакъв напълно идиотски предмет, „украсен” с най-знаменитата му картина – „Целувката”. Но, въпреки че кичът се стреми да завоюва изцяло Климт, Климт изобщо не е художник на кича. Затова бих посъветвал умните теоретици първо да открият своя „лична  пътека” в някое изкуство, да докарат публиката до полуда и чак след това авторитетно да оценяват личните пътеки на другите. Така или иначе обаче, Густав Климт намира своето изкуство едва след като през 1892 баща му и брат му умират, а той поема изцяло семейната издръжка. Какъв е механизмът на тази промяна, как точно смъртта кара даден творец да преосмисли всичко, как той започва изведнъж да твори по съвършено различен начин – ще попита някой. Няма да отговоря, защото не знам. Климт се променя, други творци при подобни обстоятелства – не, няма правила, не може да се прогнозира, не може да се обясни. Горе-долу по същото време, в началото на 90-те, с Густав Климт става и още една промяна – той среща жена, с която остава изключително близък до края на живота си, въпреки, че двамата може би никога не са имали истински сексуален контакт и въпреки неговите безкрайни любовни афери с други жени. Емилия Фльоге е дъщеря на производител на лули, учи за шивачка, после става модел, а по-късно отваря собствен моден салон във Виена - прочутата на времето модна къща „Сестрите Фльоге”, за развитието на която помагат десените и моделите на Климт. „Извикайте Емилия” – това са едни от последните думи на художника, преди през 1918 да го отнесе инфлуенцата.

През 1897 Климт е основател и първи президент на естетическото движение „Виенски сецесион” и неговото списание „Свещена пролет”. Виенският сецесион е течение от края на XIX, началото на XX век, което обхваща не само изящните, но и приложните изкуства, и архитектурата. В различните страни той е познат с различни имена, най-известно от които е може би френското ар нуво, а в България тогава е известен като стил „Модерн”. Това обаче не е точно стил, а по-скоро подход, нагласа за работа. Във Виенския сецесион например участват художници, които работят в различни посоки – символизъм, реализъм, натурализъм. Тяхната цел не е да следват обща естетическа платформа, а да организират изложби, с които да представят на жадната за забавления виенска публиката самите себе си, младите талантливи художници и интересни творци от чужбина. Правителството на Австро-Унгария подкрепя общността, например дава им земя, за да си построят галерия. Густав Климт неслучайно е водеща фигура на Виенския сецесион, работите му са пълни с типичните за ар нуво елементи – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или развяващи се женски коси, видимо при него е и силното влияние на японизма. Някои наричат Климт „последният романтик” в изобразителното изкуство. Той рисува най-вече жени и творбите му носят силен еротичен заряд, който често дори стряска с дълбочината на своята откровеност.

Климт и жените, истинските и рисуваните – темата и досега е обект на изследвания от специалисти, а в същото време привлича като магнит тълпите към изложбените зали на Ню Йорк, Лондон и другите мегаполиси. Описват Климт като мургав човек с дълбоки тъмни очи, който прекарва времето си в ателието, облечен в дълга, свободна роба, без бельо отдолу. Така посреща посетители и посетителки, които се тълпят да ги рисува, но той не приема всякакви поръчки. Например след 1900 г. Климт вече отказва изобщо обществени поръчки, защото 6-годишната му работа върху тавана на Виенския университет е отхвърлена като „порнография”. Да, скандалът е, защото той наистина рисува поръчаните му алегорични изображения на Философията, Медицината и Правосъдието като голи жени – но в наши дни тяхната голота изобщо не изглежда чак толкова провокативна. На мен поне ми изглежда прекрасна. Вижте картината му „Голата истина”, вижте „Юдит” или „Адам и Ева”. Дори откровените рисунки на лезбийски актове или мастурбираща жена са изключително фини и одухотворени творби. Да, Климт не само рисува жените, той ги обича в най-буквалния смисъл. Те, впрочем, също. Разказват, че ателието му е като ателието на френския му приятел, скулптора Огюст Роден – постоянно пълно с голи модели, които се разхождат наоколо, заемат предизвикателни пози, щом художникът поиска да ги рисува или правят любов с него. Твърди се, че той има най-малко три, но по-вероятно 10 или дори 14 незаконни деца. Освен с модели и проститутки, Климт поддържа връзки с много известни светски дами, а, въпреки неговата дискретност, стават и грешки. Такава е например историята с портрета на Адел Блох-Бауер, картината, известна като „Златната Адел” и също – „Австрийската Мона Лиза”, продадена преди няколко години на търг за 135 милиона долара. Адел е банкерска щерка и съпруга на Фердинанд Бауер, крупен производител на захар. През 1903 той поръчва на Климт портрет на жена си, работата започва, но се точи дълго, ескиз след ескиз се рисуват не предвидените първоначално около 6 месеца, а цели 4 години, но портретът все не е готов. Цяла Виена говори за страстната любов на Климт с Адел, само съпругът не знае, а когато се усеща, опитва се да потули и дори да забрави всичко. Както и другите основни творби на Климт, портретът на Адел е рисуван в типичния за него маниер, пълен с препратки към византийската мозайка, японската гравюра и френския импресионизъм. Освен жени, Густав Климт обича да рисува и пейзажи, но сам специално отбелязва, че никога не се и правил и няма да си направи автопортрет. Защо ли? Ето неговото обяснение: „Няма нищо специално в мен, аз съм просто художник, който рисува всеки ден от сутрин до вечер. Който иска да знае нещо за мен, трябва да погледне внимателно картините ми”. И светът наистина ги гледа – вече сто години, а понякога и внимателно.