Какво знаем за Столицата на света, за Световното духовно средище? Най-вече, че е политическа „ябълка на раздора“ между израелци и палестинци. Но малцина днес се сещат, че Йерусалим е между най-старите градове на планетата – датира от около 4-то хилядолетие пр. Хр. Влизал е в пределите на много древни и средновековни държави и е бил завладяван от различни народи с различни религиозните възгледи.
Градът е бил разрушаван 2 пъти, обсаждан 23 пъти, атакуван 52 пъти, завладяван и отвоюван 44 пъти. Преминава последователно в ръцете на асирийци, египтяни, азиатци, римляни, перси, византийци, кръстоносци и араби, които не спират да променят облика му.
Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На иврит Йерушалаим означава „град на мира”, което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”.
За това в навечерието на Рождество ще си припомним не само най-известните неща за този Град на градовете, но и с факти, които често пъти се подминават, премълчават или недоизказват. Както и за връзката на Йерусалим и българската иконопис, българското духовно развитие, за влиянието му върху християнското ни съзнание.
В разговорът ще участват историчките Екатерина Дамянова и Веселина Вачкова, издателката Гергана Рачева и богословът Пламен Цонов.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..