Забележителен е професионалният път на народната певица Калинка Вълчева. Искрящият й звънък сопранов глас приковава вниманието на слушателя. С лекота извайва сложния орнамент в бавните песни, но пъргаво влиза в типичните за родния ѝ край ритми на ръченика, данеца, сборенката. Добруджанската песенна традиция е изворът на огромния репертоар на Калинка Вълчева, чиито записи във фонда на БНР надвишават двеста и са еталон за стилова чистота и музикална изящност. Аранжиментите на песните са дело на изтъкнатите композитори в народната музика: Коста Колев, Стефан Кънев, Христофор Раданов. Прочутата ни певица търси автентичното звучене на добруджанската песен под съпровод само на кавал или на камерните инструментални групи, така характерни за музикалния диалект на фолклорната област. Но и при концертните и студийните си изяви с чуждестранни музиканти и оркестри тя остава вярна на самобитното звучене на родните песни.
През 2017 г. Калинка Вълчева отбелязва две важни годишнини в своя живот – 75 житейски години, и 55 от тях, преминали под знака на изпълнителското ѝ изкуство. Песенната диря тръгва от родното с. Сърнец и преминава през хора на Ансамбъл за народни песни при БНР, известен с името „Мистерията на българските гласове“ и носител на „Грами“ (1990 г.). Следва английският период в Ковънтри с многобройни концерти и турнета из Европа, които осъществява заедно със съпруга си Мартин Дженкинс Martin Jenkins (продуцент и изпълнител на мандолина, виола, флейта), за да се завърне отново в обичната Добруджа, където днес продължава да пее и да учи талантливите добруджанчета. Признателните ѝ съграждани организираха поредица от концерти в чест на именитата певица – с нейно участие, както и на нейни колеги в градовете Добрич и Тервел.
Хората, с които съм тръгнала по този път – споделя Калинка Вълчева – са моята майка, лелите, баба ми Велика също е пеела много хубаво, без нея сватба, кръщене не е ставало. В моето село, в моя род винаги звучеше музика, те бяха и добри танцьори. Като тръгнах на училище, моят учител Кирил Стефанов, когото никога няма да забравя, отделяше време за мен и се радваше, че пея. От II клас ме взеха за солистка на пионерския хор. Стъпка по стъпка стигнах до Дирекция „Музика“(която организираше концертния живот в страната). Пътувах с най-известните изпълнители: Илия Аргиров, Соня Кънчева, Мита Стойчева, с оркестър „Хоро“. Много съм им благодарна, те ме изведоха на голямата сцена. Пътувах и с Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова, които казваха, че моето място е в радиоансамбъла. Когато се явих на тридневния конкурс, обявен за една певица в групата на първи сопрани, заедно с мен имаше около 60 жени. След като ме чуха, диригентът Коста Колев специално дойде да ме поздрави с думите:“Ти ще бъдеш“. Така се сбъдна моята мечта. Винаги съм харесвала звучността на нашия хор. Няма да забравя първото ми соло, първата песен, която запях още първата седмица на „Трепнала е равна нива“.
Последваха много награди, конкурси – наши и международни – спомня си певицата. – Няма да забравя един конкурс в Тунис през 1969 г., когато се явиха певци от 22 държави и аз взех първа награда. Трябваше да приготвя една песен от Тунис за 2 дни. Когато я изпях, публиката стана на крака. В надпреварата за професионални изпълнители и ансамбли взех две първи награди – за турлашките песни на квартета с мое участие и като солистка. Имам интересни спомени и с английските и френските музиканти, с които работих в годините. Добре се разбирахме, получаваха се интересни неща. Във Франция съм работила с три групи. В Бретан оркестърът беше от 16 души, имахме много концерти по големи зали. Също съм пяла с оркестър „Тополово“, съставен от френски музиканти, които изпълняват само българска народна музика. Групата носи името на едно пловдивско село. Сега продължавам да пея с оркестър „Бисери“, работя с лекота и удоволствие. Моите добруджанци изразиха уважението си към мен. Вече съм почетен гражданин на гр. Тервел. Детско-юношеският ансамбъл в града носи моето име, също така и пенсионерски клуб в Добрич, групата за автентичен фолклор в тервелското с. Кладенци. Моето име носи и детска градина „Калинка“. С децата работя много добре. Радват ме с успехите си Донко Марков, Петя Панева, Мария Стефанова. Всички те пеят моите песни. Мисля, че Петя Панева ще наследи това, което аз съм правила и ще върви по моя път. Както на времето казаха за мен: „роди се Вълкана Стоянова“. Аз сега казвам: „Роди се Калинка Вълчева“. Няма да се притеснявам. Знам, че има кой да върви след мен“.
За много години на една от най-успешните ни и гласовити певици Калинка Вълчева!
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..