Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се интересува за вътрешен живот, за мисъл и творчество, за религия и обичаи, за мити и легенди, за песен и изкуство и т.н. – това пише акад. Михаил Арнаудов, фолклорист, литературен историк, етнограф във фундаменталната си книга „Очерци по българския фолклор“.
В поредицата „Пазители на старината“ представяме ключовите имена в българската етнография и фолклористика. В третия епизод, освен за Михаил Арнаудов ще разкажем и припомним и за Христо Вакарелски, наричан още „бащата на българската етнография“. Епизодът обръща внимание и на особеностите на научните полета на двете дисциплини – етнография и фолклористика.
Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски са ученици на Иван Шишманов, който им помага да се учат и развиват като учени до края на живота си. Иван Шишманов шеговито нарича себе си, в едно от писмата си до Христо Вакарелски „ловец на таланти“. Друга една нишка свързва тези важни учени и това са трудностите, които имат след 1944 г. Михаил Арнаудов е осъден на доживотен затвор, а Христо Вакарелски, след отказа си да стане партиен член, е отстранен като директор на Народния етнографски музей. Свързва ги и приятелство.
Специално за този епизод поканихме доц. д-р Донка Вакарелска, дъщеря на проф. Христо Вакарелски. Донка Вакарелска е завършила специалност „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Работила е в Института за български език към БАН. Съавтор е на големия „Български диалектен атлас“ и има издадени шест книги посветени на говорите на различни области в страната. Донка Вакарелска е била и директор на Българския културен институт в Братислава.
Другите гости в епизода са доц. д-р Еля Цанева, от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В епизода звучи и гласът на Михаил Арнаудов, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..