Руската режисьорка Вера Водински гостува в София с късометражния си игрален филм „Неона“ на 13-ото издание на Международния студентски филмов фестивал „Ранно пиле“.
„Неона“ – лаконично като време и пестеливо откъм изразни средства – разкрива пред зрителите една напълно възможна, но плашеща версия на бъдещето. „Засега спасяваме телата…“ – още през 20 век горчиво констатира един от екзистенциалистите. А във филма на Вера Водински можем да усетим и резултата от това „спасяване“ – студ, самота и съвършени външности. Младата руска режисьорка не се и опитва да прави твърде далечен във времето и пространството художествено-футуристичен скок. Мястото е Земята. Човеците, дръзнали да потърсят близост, незабавно са докладвани и санкционирани. Нищо лично. Така „безопасно“ е организирано обществото. Авторката прогнозира с филма си бъдещите последствия след едно предложение, направено по време на световна конференция на ООН в Пекин през 1995 година.
Жанрът на филма „Неона“ е еротична антиутопия. В екипа на кинолентата са актьорите Антон Стреляев и Галина Сулина, операторката – Любов Князева, продуцентката – Арина Шакун. Другите филмови заглавия в творческата биография на Вера Водински са „Родителите ми пристигнаха при мен в Шри Ланка“, „Руският танц на Окада Йосико“, „Поднебесие“, „Тъмна история“ и др.
Вера Водински е завършила ВГИК в Москва. Тя е преминала и през Майсторската академия на Никита Михалков в групата на Владимир Хотиненко. На някои от филмите си е и сценарист.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...