Кой е Румен Шомов? Възпитаник е на ВГИК – Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва, специалност икономика на киното и телевизията. Работил е като редактор в Научно-изследователския институт към Комитета за телевизия и радио; редактор в Детска редакция и направление Драматургични програми на БНТ. Бил е ръководител на направление Драматургични програми на БНТ; драматург на Сатирично-вариететен театър в Габрово; редактор в Българското национално радио – програма „Христо Ботев“. Той е автор на романа „Ускорителят на растежа“ (1994), на сборника с разкази „Спомен за алчната душа“ (2001), на пет книги с приказки и стихове за деца. Написал е десетина пиеси, между които „Гълъбът“, наградена в Лондон на ХIV-ия Международен фестивал за нова драматургия на Warehouse Theatre, под патронажа на Харолд Пинтър и Телма Холт – с този спектакъл английският театър участва на международния фестивал Premio candoni arta terme в Удине – Италия, като същата пиеса е публикувана на руски в интернет списанието „Другое полушарие“ и е наградена от фондация „Концепция за театър“. Друга негова пиеса – „Шаранът“ е поставена на фламандски език и играна в Белгия и Холандия. А „Откъм страната на пеперудите“, „Лов на малка моруна“, „Сизиф, Сизиф…“, „Красивият Флавио Бриаторе е в криза“ и „Дипломатическа хроника“ са играни на българските театрални сцени. „Гилотина за еднократна употреба“ и „В къщи има мишки, бабо!“ са поставени в БНТ. Румен Шомов е сценарист на „Пибипкащият нос“ и на два документални филма „Стара Загора – лица за бъдещето“ и „Търговище – в три сезона“.
Рада Александрова: Книгата „Трафикант на време“ обхваща с обич, нежност и тревога, с неприемане и вик на душата намереното и предадено на нас от поета обобщение за участта на смъртния човек, за природата, вселената и непостоянната, противоречива съдба на всяко битие.
Аксиния Михайлова: „Трафикант на време“ е своеобразна поетична антология, включваща непубликувани в самостоятелни книги, творби на автора, писани през последните три десетилетия.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...