Непознатите, неизвестни съвременни будители, чиито имена не достигат до големия град! Дали заради отдалечеността от столицата или по други причини? Татяна Димитрова работи 20 години като инженер в сферата на дървообработването, както и в механичен завод в Девин и околностите. Това съвсем не се свързва с писането на стихове и рисуването на картини.
През 2004 година тя поема Музейната сбирка към НЧ „Родопска просвета 1923” град Девин, на което е председател още от 1996 година до днес. Нарича себе си „самоук” художник! Но колко творци могат да се похвалят с над 400 картини, три самостоятелни изложби в Девин, една в Мадан, участия в други 8 общи изложби на художници от Девин и Родопите! От 2004 година Таня ръководи Кръжок по изобразително изкуство към читалището.
През годините е помогнала в Девин да израснат 140 бъдещи дизайнери, художници, майстори на пластичните изкуства, които днес бележат успехи. И макар да казват, че две дини под една мишница са трудни за носене, тя не изоставя и другото си хоби - да пише поезия. Редица издания публикуват стиховете ѝ, през 2011 година излиза първата й стихосбирка „Палитра”. Съвсем наскоро бе премиерата на втората ѝ стихосбирка, озаглавена „Измислен свят”. Кой от нейните лични светове е измислен и кой - реален?
Родена е в Омуртаг, в семейството на военнослужещ. Най-късото разстояние между Омуртаг и Девин по шосе е близо 350 км, като за по-пряко се минава през Пловдив. Но в живота не винаги е така. Поради спецификата на военната професия, семейството сменя селища, квартири… Когато родителите се установяват в София, Таня завършва една от елитните столични гимназии, после се дипломира като инженер по „Механична технология на дървесината” в Промишления факултет на Висшия лесотехнически институт. Продължава да надгражда знанията с квалификация по мениджмънт към УНСС. И макар според поговорката „откъдето е жената, оттам е и родата”, девойчето от северняшкия Омуртаг се омъжва за родопчанин и пуска трайни корени в Родопите.
Чуйте интервюто с Татяна Димитрова за магията на Родопите, за хората, които живеят там и носят невероятен творчески заряд.
Снимки: Татяна Димитрова
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...