Ако търсите извора на самобитната родопска песен под достолепния съпровод на каба гайдата, доверете се на изкуството на Илия Учиков. Той е основател и ръководител на ансамбъл „Орфей“ от гр. Чепеларе, с идеята ревностно да пази и популяризира старинния изпълнителски стил на родопската музикална традиция.
Илия Учиков е роден в с. Широка лъка. От дете е привлечен от звука на родопската гайда и на 10 г. вече опитва да я овладее. Сигурно и роднинството с прочутия гайдар Дафо Трендафилов, по майчина линия, е повлияло да се посвети на този инструмент. Открил заложбите на малкия Илия, още приживе именитият гайдар обявява: Илия ще е моят наследник в свиренето. А този завет Илия продължава всеотдайно и с много любов да следва като музикант, художествен ръководител и пазител на вековното фолклорно наследство от Родопите.
Ето какво сподели Илия Учиков за началото, успехите на музикантската си дейност в Чепеларе и селищата в Средните Родопи.
Аз съпровождах на една битова група в Чепеларе, която беше към читалището преди 20г. Започнах и като преподавател по гайда и така се роди идеята момичета, момчета заедно да пеят и свирят. Част от гайдарите и почти всички момичета от ансамбъла и танцуват, а възрастните жени само пеят. Децата идват с голям ентусиазъм на репетиции и на участия в страната и чужбина. Имаме огромен репертоар, който е създаден и събиран още от 1951г., когато е създадена групата. Имаме 1-2 жени, които са от самото й начало. На сцена винаги излизаме с песни, които не сме пели досега. Хубаво е, че търсим нови, непознати песни, но поддържаме и старите, за да не се забравят. Гайдата е капризен инструмент, иска поддържане – кордите се късат, пискуните са развалят... Заех се заех да изработвам гайди, вече повече от 30 години. Имам нужната техника и работилница, за да ги правя. Така поддържам инструментите на ансамбъла и изработвам по поръчка. По фестивали ходим само там, където си заслужава, а не по места, където дават наградите "на килограм". Освен златни медали, други не сме получавали. Миналата година имахме покана от българската общност в Лондон, Англия за уъркшоп, открити уроци за чужденци и българи за родопски песни и гайда. Бяхме две седмици в Оксфорд, Кембридж. Аз свиря тук в доста читалища. Няма по-активен гайдар от мен в Средните Родопи. Фолклорът във Върбинка, Чепеларе, Могилица, Смилян, Павелско (макар да е близо до Чепеларе) е различен и трябва да си готов, да знаеш всички тези разлики, да ги свириш както трябва. Моята философия за гайдата е, че тя е магия, това ми е животът, за мен тя е всичко.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..