„40 капки кръв“ на Веселин Тачев и „Самиздат 1963 - 1966“ – непознатата българска интелектуално-литературна съпротива

БНР Новини
Шири се сред българското общество тезата, че по време на комунистическия тоталитаризъм не е имало прояви на съпротива, а тихо и мирно сме си живуркали сред блатото на безвремието. Особено силно това убеждение се прехвърля върху представителите на наричаната тогава „художествено-творческа интелигенция“, които, видите ли, подредени на тлъстата хранилка, изобщо не си давали труда да въздигат морално, граждански и политически своите сънародници. Тезата, разбира се, като всяка теза, тоест реалия, разположена на границата на митовете и догмите, бива опровергавана от фактите. С други думи, това, че нещо не ни е било известно от онова време, тъй като е било старателно прикривано от властите, а пък в днешно време удобно прикрива разпространеното равнодушие, не означава, че е вярно. И самиздатската книга на Веселин Тачев „40 капки кръв“, издадена в Русе, и самиздатската поезия, който той събира в малка книжка със свои стихове и стихове на своите приятели Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов – хора, повярвали в хрушчовското „размразяване“, демонстрира цялата несъстоятелност на ширещото се сред българите твърдение. Такива актове на съпротива, колкото и те да са неизвестни, са позволявали на хората, извършили ги, да се чувстват повече хора, да запазват и бранят човешкото си достойнство. Нещо повече, говорейки за тях, популяризирайки ги, с това ще се укрепва и развива и достойнството ни като общност, която е имала своите нестрахуващи се и рискуващи съотечественици, въздигащи именно доблестта на отечеството като най-висок и неоспорим авторитет.
Доц. Пламен Дойнов, проф. Николай Аретов и Митко Новков в студиотоЗа Веселин Тачев, за българския самиздат, за други актове на интелектуална съпротива в "Премълчаната история" говорим с доц. Пламен Дойнов от НБУ и проф. Николай Аретов от Института по литература на БАН.




А ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07