Картините, животът, думите на Винсент ван Гог дотолкова обсебват личния им свят, че доброволно се пускат по течението, за да съпреживеят последните дихания и мистериозната му смърт. С поетичния език на любовта 125 художници от различни държави разказват върху платното земния му край.
Художничката Елизабет Христова – Лиса като на шега изпраща автобиографията си, когато по интернет научава за международна филмова продукция. И с изненада научава, че е приета да работи за създаването на първия в света пълнометражен анимационен филм, нарисуван с маслени бои върху платно.
Зад мащабния международен проект „Да обичаш Винсент” стоят полската художничка Дорота Кобиела и носителят на „Оскар” Хю Уелчман, които с помощта на 120 картини и 800 писма на ван Гог решават да пресъздадат невероятната му история и обвитата в тайнственост негова смърт. Те заснемат филм с актьори, след което всеки кадър бива трансформиран в маслено платно, така че пред очите на зрителите да минават дванайсет от тях в секунда. Художниците пък рисуват месеци наред, докато създадат над 60 хиляди картини в стила на холандския майстор, и в крайна сметка успяват да постигнат произведение на изкуството с голямо въздействие върху публиката. Затова и филмът, който се очаква да бъде прожектиран у нас наесен, се приема възторжено по света и печели награди.
За да се подготви за задачата да рисува портрети в маниера на ван Гог, Елизабет Христова преминава обучение в студиото в Гданск, посещава галерии с оригиналните му творби, проучва биографията му. Животът ми беше ван Гог от сутрин до вечер, посветих една година единствено и само на тази мисъл, спомня си тя. За това време Лиса успява да нарисува 720 картини или една минута от „Да обичаш Винсент”.
Художникът трябваше да остане верен на работата на ван Гог, от една страна, и от друга, на актьорската игра – разказва Елизабет Христова. – Не трябваше сляпо да следваме щрихите на четката, а по-скоро да предадем емоцията и цветовете чрез неговите картини. Филмът проследява последните дни от живота на ван Гог – период, който буди любопитство и въпроси не само сред съвременниците му, но и днес заради противоречивата му смърт.Казват, че се е самоубил, но когато умира от огнестрелна рана, той се намира в абсолютен връх като художник и обратно на схващането, че не е бил признат, творчеството му се радва на добронамерен интерес. Освен това в годината на своята смърт той стъпва на парижката сцена, където продава картина и излага десет от платната си. През последните девет седмици от живота си пък рисува 98 платна и 120 рисунки – под наблюдението на лекаря си Пол Гоше, според когото ван Гог се е намирал в добро психично здраве. Всичко това добавя допълнителна мистерия и трагизъм в начина, по който настъпва краят.
Единствената българка в този международен творчески експеримент е правнучка на големия скулптор Петър Дойчинов. Рисува чувствени образи с ярки цветове и много въздух в платната. Участва в множество изложби. Колекционери в цял свят притежават нейни картини.
Израснала съм в семейството на художници и лекари и дълго време не можах да избера своя път – дали да бъде медицината или живописта – казва Елизабет Христова. – Така се случи, че завърших първото, след което реших да продължа в друга посока и вече повече от десет години рисувам. Непрекъснато експериментирам, опитвам нещо ново, за да се причисля към определен стил. Живея с мисълта, че до този момент не съм направила нищо и големите неща ми предстоят. И това е чувство, което ме държи да работя, и си пожелавам да го имам до края. Защото, ако някой ден се събудя с мисълта, че съм достигнала своя връх, това ще означава да захвърля четките и да се занимавам с нещо друго.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..