В ателието на Росица Занкова в Орешак всеки може да завърти грънчарското колело
Да заровиш шепи в пръстта, за да уловиш послания от праисторията и после да ги преведеш на съвременен език. И с длани да оставиш частица от собствената си душа.
Всеки ден Росица Занкова извайва от безформената глина съдове за вечността. В най-артистичното българско село Орешак тя упражнява занаят с традиции, който надгражда с модерни техники и креативни хрумвания.
-
Росица Занкова за оживяването на глината в ръцете на твореца
Разпространен по нашите земи от траките, грънчарският занаят все още вдъхновява, особено когато е преплетен с историята на рода.
Родът на дядо ми е правил играчки – едно време е имало само дървени и глинени – разказва потомствената майсторка. – Той дори наскоро ме научи как се изработва от едно калъпче пистолет, гълъбче, други животинки, свирки. Бабиният род пък е правил изделия на грънчарското колело. На нея, обаче, не й позволявали да сяда на него, защото се смятало, че не е женска работа. Но тъй като била най-малката, баща й я пускал да влиза в грънчарската работилница. Самата тя ми е показвала как е правила дръжките и отворите на стомните, по какъв начин със сламчица е пробивала дупка в съда, за да може да се пие вода. (Стомната има уникална форма, която задържа водата студена, освен това е заредена с полезни за организма минерали от глината.) Нейният баща също така я водил на пазарите, където не са се ползвали пари, а се разменяли глинени съдове срещу зърно, жито и друга храна.
Съвсем в артистичния фамилен дух, внучката завършва училището по керамика в Троян, отваря своето ателие в къщата на родителите си в Меката на занаятите, както нарича тя родния си Орешак, и се превръща в един от най-търсените майстори грънчари. Работното й място е пълно с деца, които в началото не искат да се цапат, но на грънчарското колело забравят, че ръцете им са кални. Отбиват се родители, туристи, дори ВИП гости, като един бивш президент и един бивш външен министър.
В ателието си обикновено показвам една от най-древните техники за изработването на глинени съдове – казва се фуршова или шнуровидна – обяснява Росица Занкова. – Но аз я наричам въжеобразна, защото някога с тези въженца са се изграждали най-големите глинени съдове за съхранение на зърно. Тогава са ги заглаждали, за да имат функционална форма, а сега им придаваме съвременен вид чрез нагъване, декорация, отпечатване на различни неща по тях. Много чужденци посещават ателието ми, но идват и колеги от чужбина, за да се учат на традиционната троянска шарка, която може да се види върху съдовете в повечето механи. Тя се изработва с цветни глини, разлети с помощта на пръчици във формата на капчици, байрачета, очички, паяжинки, пеперуди.
Един от предпочитаните стилове в декорирането на съдове от майсторката е т. нар. графитотехника – тя може да се види дори в мозайките и съдовете в Плиска и Преслав. Изпълнява се чрез отнемане на горния слой светла глина, за да остане тъмният, който е основният цвят на изделието. С тази техника Росица Занкова рисува и картини – задължително с традиционната троянска шарка вместо рамка, издигайки до изкуство един древен занаят като послание към бъдещето.
Снимки: личен архив
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..
Облачно
Облачно
Превалявания
