„Лидерство и самозаблуда“ е книга, позволена за четене не само от началници, но и от подчинени. Не, не защото всеки редник носи в раницата си маршалски жезъл. Лидерството не винаги е свързано с ранг, постове и йерархии. То често е предизвикано от обстоятелства и ситуации. Ала винаги засяга човешки взаимоотношения.
На кого от нас не му се е налагало да взема отговорни решения – от семейството до работното място във фирмата, от входа на блока до правителството. А верността на решенията – оказва се – се влияе от неспособността ни да видим собствените си заблуди. Няма нищо обидно и непоправимо. Така твърдят от научния екип, разработил „оздравителната“ поведенческа стратегия. Дали книгата „Лидерство и самозаблуда“, написана вследствие от изследванията на американския институт „Арбинджър“ като наръчник по корпоративна етика, ще послужи и на нас, както е подпомогнала работата на поръчалите я големи престижни компании – е въпрос на лична проверка и практика. По-съществено е, че изданието подсказва възможности да преосмислим своите позиции, поведения и „приноси“ в ниската ефективност, влошената работна среда, демотивираните колеги, отчуждените роднини и кризата в микро или макроекипа.
Да, има ефикасни техники – ефикасни, защото са прости! – за подобряване на отношенията с най-близките в семейството, със съседите, с тези, от които зависи професионалният ни успех. Само трябва известна готовност и широта на възгледите, за да бъдат забелязани проблемите и собственото ни участие в тях. Това е и първата стъпка към следващото вярно лидерско решение. Изход от кризата има. А открихме и компетентен, но търпелив към самозаблудите ни коментатор като Пламен Димитров – председателя на Дружеството на психолозите в България, с когото да обсъдим изданието „Лидерство и самозаблуда“.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...