„Даровете на гнева“ – внукът на Махатма Ганди разказва

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята, казва Айнщайн за Махатма Ганди. А внукът на Махатма Ганди – Арун Ганди разказва за житейските уроци, които е получил от своя дядо. Това са онези същите уроци по простота, човещина и смирение, които днес – през „гневния, алчен и агресивен“ 21 век биха били още по-животоспасяващи. Земята има ресурси да задоволи нуждата на хората, но не и тяхната алчност – твърди Бащата на нацията.
През очите на внука му Арун в книгата „Даровете на гнева“ успяваме да видим, че световноизвестният духовен лидер, борецът за свобода с мирни средства, създателят на философията и практиката на ненасилствената съпротива – Сатяграха е бил човек като всички останали. Преди да се превърне в Махатма – един от най-светлите духовни водачи в света – Мохандас Карамчанд Ганди има живот на почти типичен индиец от кастата на търговците, каквито са по произход родителите му. Махатма („Велика душа“ на санскрит) го нарича поетът Рабиндранат Тагор през 1915 година при завръщането му в родината. Преди това индийският младеж заминава да учи право в Лондон. После едва намира работа като чиновник в индийска фирма в Южна Африка. Прекараните в Южна Африка около 20 години оказват решаващо влияние върху неговата философия за ненасилие и мирна борбата за независимост. През 1920 година той поема ръководството на Индийския национален конгрес и се превръща в реален водач на индийското движение за независимост. Индия получава независимостта си. Нобеловата награда за мир няма честта да бъде получена от Махатма Ганди.
Арун Ганди е един от внуците на великия водач Махатма Ганди. Той е едва дванайсетгодишен, когато родителите му го оставят при дядо му в ашрама „Севаграм“ в Индия. Днес Арун е вече възрастен човек, живее в САЩ и е убеден, че днешната глобална агресивност има разрешение чрез уроците на дядо му: Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява… Не трябва да се срамуваме от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е енергията, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото – силно и много добро средство, което ни мотивира. Това, от което трябва да се срамуваме, е начинът, по който злоупотребяваме с него.
Книгата „Даровете на гнева“ разкрива чрез човешката история на семейство Ганди още нещо – лидерството не е наследствена титла, формален авторитет, официален статут или властова позиция в някаква институция. Лидерството е труден избор в извънредни обстоятелства, готовност да носиш отговорност и личен пример. Бъди промяната, която искаш да видиш в света… Промени себе си – контролът за това е в теб.
От книгата „Даровете на гнева“ научаваме не само за Похода на солта, Кастата на Недосегаемите, босоногия Колеж или за връзката между голямата световна политика, сгъваемия чекрък и медитацията… В урока „Не се отказвай“ Арун ни запознава с алгоритъма на всяка малка или голяма битка, формулиран от дядо му накратко така: Първо те игнорират, после ти се присмиват, след това се борят срещу теб и накрая побеждаваш.
А стори ли ви се твърде екзотична интелектуална прищявка връщането към духовните идеи и практики на Махатма Ганди – пуснете си телевизора и ако агресията и насилието не са прелели вече над прага ви – вижте новините. Така по-лесно ще си отговорите на въпроса дали имаме нужда от уроците на Махатма Ганди… Ако продължаваме да следваме принципа „Око за око“, рискуваме целият свят да ослепее.