Прехласваме се пред непомрачената им красота, ала не се замисляме за онези невидими ръце, възвърнали първоначалния им блясък. И сред изкуствените светлини забравяме, че безсмъртието е отсъдено единствено на времето, а на човеците – да съхранят за вечността най-стойностното, създадено от тях самите.
Тази година има повод да обърнем внимание на Етнографския музей, защото той чества троен юбилей – 100 г. от създаването си, 80 г. от смъртта на основателя си Стою Шишков и 170 г. от построяването на къщата на Куюмджиоглу в Стария град – обяснява кураторът Владия Михайлова. – Обикновено публиката свързва музея с неговите отворени зали, с изложбите, но когато той затваря вратите си, настъпва всекидневната невидима работа в реставраторското ателие. Защото огромните колекции трябва да се поддържат, а за това са нужни постоянни средства и често културните институции се разкъсват между желанието да съхранят вътрешния си живот и видимостта в публичното пространство. В случая с дарителската кампания - тя цели не просто да отвори вратите и да каже вижте какво се случва там, но и дава шанс на хората да бъдат съпричастни към вътрешната дейност на музея и чрез дарението си да осмислят какво е за тях значението на това културно наследство.
Картините, които ще бъдат реставрирани с помощта на даренията, са на художниците Енчо Пиронков, Анастас Стайков, Дарена Георгиева, Петко Владов, Елза Гоева и Колю Витковски. Платната изобразяват бита, делника и празника в българската култура на 20-и век – музиката, пазара и панаирите, розобера, жътвата, коситбата, бакърджийството, самарджийството.
Повечето от картините показват различни моменти от всекидневието – допълва Владия Михайлова. – И това е изключително интересно особено в Пловдив - град, пълен с история и памет, да видим подобен традиционен начин на живот и колко се е променил той в наши дни.
Дарителската кампания ще продължи до 5 септември, а реставрираните картини ще бъдат показани в Етнографския музей на 15-и същия месец. Изложбата ще бъде едно от специалните събития на фестивала “Нощ/Пловдив”, който ще се проведе в средата на септември за 13-ти пореден път.
В първия ден на фестивала основно ще бъдат достъпни музеите и галериите, ще има отворени ателиета – например на художника Атанас Хранов, както и изложби на студенти в Стария град – разказва за програмата Владия Михайлова. – На следващия ден фондация “Отворени изкуства” ще отбележи десетия си юбилей с участието на артисти от Америка, Франция, Испания, Финландия, България, сред които се открояват известният испански артист Исак Кордал и финландско студио от архитекти, изследващи утопичните пространства. Зрителите ще могат да се включат и във виртуални разходки из града с помощта на френския автор Аделин Швайцер. Чрез VR очила (очила за виртуална реалност) те ще погледнат от мобилните си телефони света по различен начин, водени от режисьор. В програмата са включени и лекции – проф. Владимир Градев ще говори в Католическата катедрала за свещеното изкуство, колекциите на Ватикана и връзката им със съвременността. Очаквайте и много други изненади на открито, тъй като един от акцентите през т.г. ще бъдат именно публичните пространства на града.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..