„Опражненията” от училището могат да бъдат и забавни, щом заедно с теб истински приятел разплита формули, високопарни думи и бягащ смисъл, заложени в уроците, сякаш за да ти вгорчат живота. Именно с тази мисия са се заели доброволците от фондация “Подарете книга”.
Всеки делничен ден те застават пред компютрите, влизат в класните стаи или преговарят с бизнеспартньори. Но дойде ли уикенда, изминават пътя, който ще ги отведе при тяхното дете. Вече седма година доброволците от фондация „Подарете книга” помагат на деца, лишени от родителски грижи, не само да усвояват знания, но и да придобиват онази мъдрост, която ще им бъде нужна след като напуснат институциите.
Идеята започна като инициатива във фейсбук, с цел да се събират книги, които да се носят на деца от домовете и там да се създават библиотеки – разказва Елена Маринова, координатор във фондацията. – Но скоро стана ясно, че децата в много голямата си част не умеят да четат и подарените книги не са им от полза. Така се роди идеята доброволците да им помагат в наваксването на пропуските в училище. В момента – в желанието ни те да напредват и да усвояват адекватно учебния материал, финансираме занимални, в които педагози посещават децата два пъти седмично, учат с тях материала от училище и заедно пишат домашните. А за доброволците пък има разработени уроци, които обхващат всякаква сфера на нашето всекидневие. И когато отидем на посещение, говорим с децата по темите на тези уроци, с цел не толкова те да научат съдържащото се в учебния материал, колкото да провокираме тяхното любопитство и да им покажем, че информацията може да бъде поднесена по интересен начин.
Елена Маринова казва, че много по-лесно е да подариш книга, отколкото да отделиш от времето си, за да се сприятелиш с дете и да го поведеш за ръка. Много хора идват по няколко пъти в домовете и после се отказват. Най-упоритите обаче, установяват трайни приятелства с децата и изпълняват ролята на ментори в техния живот. Самата тя вече четвърта година се грижи за момиче и споделя, че да видиш детето, с което някога си се запознал, как се развива, е изключително вълнуващо.
Когато се запознах с моето дете в дома в Берковица, то беше на 14 г., а сега през август ще стане на 18 г. – разказва Елена Маринова. – Завърши училище и предстои да дойде в София, в преходно жилище. От едно по-диво момиче сега тя вече е по-спокойна и има своите си тийнейджърски интереси и вълнения. За съжаление, по отношение на учението не се промени много, тъй като тя има нужда от ресурсен учител, който обаче не я посещава толкова често. Но за мен е важно, че тя успя да се опази от много вредни навици, които можеше да придобие през годините. А сега, идвайки в София, ще ползва помощта на повече специалисти, отколкото в малкия град. И наистина вярвам, че ще успее да навакса пропуските.
Доброволката и нейното дете ще продължат приятелството си и в големия град и срещите им, поне в началото, ще бъдат всеки ден, сигурна е Елена Маринова. И въпреки трудностите, които ги чакат, това е история с щастлив край. Борбата в домовете, обаче, тепърва предстои.
За съжаление, има деца, които завършват 12-и клас без да могат да четат и въпреки това получават диплома – подчертава Елена Маринова. – Получава се една пропаст между дома, училището и това кой помага на децата за ученето и в крайна сметка – те са жертвата в цялата тази ситуация. Често пък се случва тези, които могат да четат, да не са усвоили умението да разбират текста – така те четат механично и не осмислят информацията. А иначе достъп до книги имат – и чрез местните читалища, и чрез нашите библиотеки. Освен това има ли дете, което да каже, че иска да прочете дадена книга, тя се набавя възможно най-бързо. Никога не сме допуснали дете да иска книга и да не я получи.
До всяко дете да има доброволец е мечта, с чието осъществяване фондацията ще изпълни своята мисия. Целта ни е чрез редовни посещения да помогнем на децата било с училището, било с усвояването на занаят – според техните възможности и желания, добавя Елена Маринова.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..