Иван Пенков е от тези български художници, за които широката публика знае малко, да не кажем почти нищо. А в същото време той е от фигурите в българското изкуство, внесли огромно количестгво енергия, дух и смисъл в неговото развитие. Близък приятел с Иван Милев, с когото дори организират съвместна изложба, сценограф за дълги години на Народния театър, майстор на витражите – негови са тези в Съдебната палата и в Софийския университет, той същевременно е човек с широка душа, цар на компаниите и на веселието, организиращ такива изненадващи игри, че с тях става любимец и на големите си приятели, и на малките им деца. Тъкмо този дух вероятно е запазил неговият син Джони Пенков, за да се превърне в годините на социализма в емблема на независимото „зевзешко” мислене. Това, разбира се, е само една част от дейността на Иван Пенков, другата е творчеството, върху което той непрестанно е мислел и което непрекъснато е усъвършенствал. Изобщо една обаятелна личност, малко незаслужено стояща в сянката на своите знаменити другари Иван Милев, Дечко Узунов, Борис Денев, Александър Божинов. Затова откритата изложба с негови рисунки на знаменити културни дейци от миналото във филиала на Софийска градска художествена галерия „Васка Емануилова” дава повод да компенсираме тази несправедливост. За личността на Иван Пенков ще говорим с проф. Милена Георгиева от Института по изкуствата към БАН, изследовател на неговото творчество и на живота му.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..