Славка Секутова: „Много песни съм изпяла, много радост съм дала, но и много обич съм получила“

Снимка: архив

Изпълненията на Славка Секутова са образецът на самородното граовско пеене – дял от шопската музикална традиция, характерен за районите на Пернишко, Радомирско, Брезнишко. Както казва прочутата ни певица: С думи не мога да обясня нашенското граовско “тресене“ при сватовските бавни песни. То идва неусетно в гласа, направо от дъното на душата и сърцето.

Неслучайно познавачи и любители, изумени от тази сложна вокална техника, се позовават на заложената дарба в граовския ген на избрани гласовити таланти. А Славка Секутова е една от тях. Всепризнато е майсторското ѝ владеене на този изначален песенен стил, преминал през вековете, за да му се възхищаваме и днес.

Славка Секутова е родена в София, но детството ѝ преминава в с. Беренде, Радомирско, сред песните и свирните на голямото семейство. През 1951 г. участва в ранните сутрешни предавания на Националното радио с изпълнения „на живо“ на граовските си песни. За кратко е певица в хора на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ още в първите години на основаването му. От 1953 г. следва певческия си път из страната, където с група „Наша песен“ изнася концерти по села и градове, по читалищни сцени, на мегдани, за да радва хората с любимата им музика. А в Радомирско и Брезнишко слушателите ѝ с гордост възкликвали: Пее нашата Славка.


Тази година Славка Секутова закръгли своята 90-годишнина. Пожелаваме ѝ здраве и дълголетие, още дълго да се радва на семейството си, което години наред е ощетявала от взаимност, заради концертните си турнета.

Родена съм в София, но моите родители са селяни – разказва народната певица. –Не могли да понесат градския живот, те се връщат на село. Била съм на 2 години. Най-хубавите ми спомени са от китното село Беренде. Там научих от баща си доста песни. Той е самороден талант, свиреше на цигулка и гъдулка. Братята ми свиреха на тамбура, цигулка. В нашата къща се пееше до момента, когато загубих майка си. Тогава баща ми реши отново да заживеем в София. Явих се на комисия в Радиото, приеха ме. Пееше се само „на живо“ – това беше през 1948 г. и оттогава започна моята певческа кариера. Веднъж дойде Борис Машалов, големият български певец и каза: „Слушай, нека направим група „Наша песен“, та хората, които ни слушат по Радиото, да могат и ни видят.“ Така и тръгнахме. Няма кътче, което да не съм посетила. Много песни съм пяла, много радост съм дала, но и много обич съм получила от публиката. Пътувала съм с Мита Стойчева, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Радка Кушлева и др. Имам много хубави спомени. Били сме по гранични застави, а момчетата ни даряваха с бръшлян, цветя, които късаха наоколо. На много деца съм помагала, като съм им обяснявала, че нашата песен е национално богатство, наша гордост. В чужбина нямате представа, как се приемат нашите песни. Казват, че публиката в Англия е студена. По време на концертите англичаните ни наградиха с бурни аплодисменти. Няма място, където да не са ни посрещали с почит и уважение. Нашите песни стигат до сърцето, ако се изпеят със сърце. Когато пея си представям картини. При бавните песни – виждам мъката, плача в очите на хората. При веселите – виждам радост в очите и усмивки.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50