Къде се намира Черницата на Апостола?

БНР Новини
Снимка: bepf-bg.org

Край нея всеки ден преминават хора, автомобили, трамваи. Малцина поглеждат към вековното дърво, на ул. „Искър” 2, малко преди потокът от бързащи да напусне площадчето и да се гмурне в същинския център.
Черницата на Апостола е вековно дърво. На него има обозначения, че е защитен вид и е най-старото дърво на столицата. Макар през лятото зелените клони да скриват табелата, когато човек приближи, дървото сякаш се отблагодарява за вниманието: ще видите и надписа. Не само столичани и гостите на града заслужават да знаят повече за знаковата Бяла черница (Morus alba), свързана с Апостола.
На това място в смутното и тревожно време, когато е живял Васил Левски, се е намирал ханът на хаджи Мано. Кой днес го помни, макар хаджи Мано да е сред радетелите за свободата на България и съратник на Дякона?! В спомените си старите софиянци разказват, че когато Левски е идвал в София, се отбивал в хана, а коня си връзвал при входа на двора, на стеблото на черницата. Днес това близо 670 годишно дърво е мълчаливият жив свидетел за комитетските дела, а в паметта на поколенията е останало името Черницата на Апостола.
Моят личен спомен е свързан с едно пътуване преди 15 години. Бяха друг тип сложни времена. До приемането на България за член на Европейския съюз оставаха няколко години. Имаше и надежди, и скептицизъм. Тогавашният ръководен екип от Министерство на туризма реши да покаже на дипломатически представители част от трайното ни, стойностно културно-историческо наследство По време на пътуването дипломатите преоткриха страната: видяха утвърдени, световно известни български археологически обекти. Присъстваха и на провеждащи се в момента проучвания на терен в Долината на тракийските владетели. Разглеждаха природни паркове, музеи, срещаха се с дейци на изкуството и културата от различни жанрове.
Поканих след пътуването участниците в инфо-тура да бъдат гости в ефира на програма „Христо Ботев”. С огромно възхищение и любов те споделяха своите впечатления от България, която вече познаваха през сърцата си. Имаше и тема за Апостола, изпреварил епохата със своите възгледи и всеобхватно дело. Роди се идея да поставим паметен знак пред Черницата. И това да го направим заедно, като съмишленици. С активното участие на Министерство на културата се създаде първият у нас клуб „Приятели на културния туризъм”. В инициативата се включиха колеги-журналисти от различни медии и, разбира се, екипът на предаването от програма „Христо Ботев” на БНР. С проверката на документацията по историческата достоверност помагаха специалисти от общинско предприятие „Стара София”, прераснало по-късно в музей за историята на столицата. Дипломатите продължиха със своите мисии по света, но със сигурност – и с топлия спомен как хора от различни страни и политически системи могат да работят заедно в името на добрите каузи. Дървото е все още там, на ул. „Искър” 2. Стои и паметният знак, поставен от първия в съвременната ни история Клуб на приятелите на културния туризъм. След 15 години Румен Димитров отново е заместник министър в Министерство на културата.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07