„Бог ми е свидетел“ – монолог на модерния апокалипсис

БНР Новини
Снимка: Кирчо Стоичков

Гръцкият писател Макис Цитас гостува за кратко в София и Пловдив, за да се срещне с българските читателите на своя роман „Бог ми е свидетел“.
Авторът признава, че около десет години са му били нужни, за да превърне в роман вътрешните монолози на един средностатистически европеец от Балканите. „Бог ми е свидетел“ е първият роман на Макис Цитас, но първата му книга е сборникът с разкази „Пати, галено от Петрула“. Седемнайсетте обикновени истории, които тогава двайсет и петгодишният солунчанин написва, правят веднага впечатление на литературната критика. Следващите му 13 книги са за деца. Но нещо в езика на романа „Бог ми е свидетел“ подсказа още, че Макис Цитас пише поезия. Оказва се - по някои от стиховете му дори има песни. А романът вече е поставен и в драматургичен вариант на гръцка сцена.
Можехте спокойно да наречете книгата „Самота от пръв поглед“ – казвам на автора, а той се съгласява, че с това изречение вярно съм доловила същността на разказаното от него.
Безразлично ми е дали в списание Пийпъл пише, че с романа „Бог ми е свидетел“, авторът му се превръща в едно от знаковите имена в съвременната гръцка литература. Честно. За мен като читател е много по-важно, че когато разгърна кориците на книгата – аз се оглеждам в нея като в огледало заедно с цялата горчилка на личното си южноевропейско летоброене. Почти чувам пулса на главния герой – Хрисоваландис – и без да ми се налага да се скитам като него в Коледната вечер само с един куфар, без работа, без дом, с дългове към няколко банки, с диабет и високо кръвно, в непоносима самота. Срещала съм го често и по улиците на София, познавам и шефа му, и меркантилните му сестри, и жените, в които се влюбва безответно. И разбирам защо романът „Бог ми е свидетел“ е удостоен през 2014 година с Европейска награда за литература. Хрисоваландис е европеец. Един докаран до лудост консервативен и наивен европеец в кръгова отбрана. Европеец е Хрисоваландис, но не е само грък. В това ще се убедят читателите. За това е „виновен“ авторът му Макис Цитас. Не е грях да си свериш писателския часовник с него. Очаквам от този чувствителен разказвач и интелигентен събеседник още срещи по повод неговите следващи книги.
Голяма част от удоволствието да се чете романът „Бог ми е свидетел“ на Макис Цитас дължим и на талантливия превод от гръцки език на Здравка Михайлова, носител на Държавната на града на Гърция за най-добър превод на антологията със стихове на Янис Рицос „Писмената на зрящия“.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29