Ирландският маршрут на Одисей в Дъблин

В романа „Одисей” на ирландския писател Джеймс Джойс маршрутът се е превърнал в емблематичен и непременно се  изминава на точно определена дата - 16 юни. Защо тогава? Колкото и парадоксално да изглежда, изборът на деня не е само литературно хрумване! Предисторията дори има отношение към туризма, макар по онова време все още никой не подозира. Тук трябва да си припомним за французите, които при всеки въпрос приканват: „Търсете жената!”. С Джойс не е по-различно. Говори се, че точно на 16-и юни той за първи път среща бъдещата си съпруга, която е... камериерка в хотел! На пръв поглед, станалото е важно от личен  характер. Но когато е намесен творец, нещата придобиват други мащаби.  

В книгата ирландският Одисей е наречен Леополд Блум. Той е рекламен агент. Представете си, знае за изневярата на жена си! И какво предприема? Неговата привидно обикновена разходка из Дъблин всъщност носи многопластова символика, която читателят разшифрова, спрямо дълбочината на своите познания. Романът е признат за връх в литературния модернизъм. Определян е като експериментален, полистилистичен, пълен с огромно количество исторически, философски и културни алюзии, започвайки още от заглавието, напомнящо за омировата „Одисея”. В наши дни творбата на Джойс е включена в списъка на 100-те най-добри книги за всички времена. Някога, обаче, е посрещната със скандали, спорове и цензура. Изказват се хиляди противоречиви мнения. Според швейцарския създател на аналитичната психология Карл Густав Юнг, книгата разтърсва обществото тъкмо с показването на скритото зад хиляди завеси и хладнокръвно гледа на нещата, сякаш от разстоянието на космическото пространство, оставяйки съществуванието да се движи по своя път. Специалистите и до днес продължават да правят сложни съждения. А туристите, независимо от образованието и професията, с удоволствие вървят по стъпките на главния герой Леополд Блум. Даже онези, които не са чели дебелата книга „Одисей” на Джеймс Джойс, се обличат в костюми от онази епоха. Хапват ястия, описани в творбата. Обикалят Дъблин, посещават и Кулата - музей на Джеймс Джойс. Този прочут ирландски маршрут събира почитатели от близо и далеч, особено всяка година на 16 юни.
Повече подробности ще научим от Н. Пр. Майкъл Форбс, посланик  на Ирландия у нас. За превода съдейства Веселина Дохерти.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07