От картините й извира светлина, а мистиката, която ги обгръща, стаява послания отвъд нашия груб и материалистичен свят. В приглушението на багрите им пък е заключено познание, опазено по нашите земи още от древността.
Лили Димкова избира 113 картини, с които да разкаже извървения житейски, творчески и духовен път.
Тази ми изложба е юбилейна и ретроспективна – 50 години, откакто ми се даде този начин на работа, а именно да търся светлината, да търся най-красивото, което може да бъде в природата и в духа на човека – разказва тя за своите картини, изложени в галерията на ул. “Шипка”, 6. – Направила съм цял цикъл от титани на българския дух като Иван Вазов, Кирил и Методий, Васил Левски, Боян Мага, Св. Иван Рилски, Никола Вапцаров – просто тези дихания на духа, които с очите си ни говорят и ни помагат да израстваме.
Отраснала в дома на великия народен лечител Петър Димков, художничката следва примера на своя баща – да служи на другите и да прави добро. Може би затова картините й пречистват и ни правят по-добри. Лили Димкова е родена през 1932 г., завършила е сценография в Художествената академия и е работила като художник по костюмите на много български филми. Картините й са показвани в музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, в Сан Франциско, в Берлин, в Алжир, в Мароко, както и в галериите в цялата ни страна. Освен това Лили Димкова е последовател на Бялото братство и се прекланя пред познанието на Учителя.
Посвещавам тази изложба на Учителя Петър Дънов, защото в себе си съм приела неговото слово, което е чистото Христово слово – казва по този повод художничката и приканва всички ни – колкото можем, да служим на другите в доброто. Моят баща цял живот служеше на хората помагайки им, лекувайки ги. А аз се стремя с картините си да донеса нещо светло в душата им, нещо добро и когато те ги гледат, да се почувстват малко по-извисени, дай Боже!
Интересна е историята на портрета, който Лили Димкова прави преди години на Петър Дънов. Не случайно той е разположен на централно място в изложбената зала и посетителите виждат първо него.
Всъщност видях образа на Учителя – той някак си застана край мен и когато аз реших да нарисувам това, което беше пред очите ми, усетих изключителна безпомощност – спомня си за творческия процес Лили Димкова. – Тогава паднах на колене и казах – аз не мога да те нарисувам, нарисувай се сам. И ръката ми започна да се движи. Тъй че има нещо много съкровено в този портрет.
Лили Димкова казва, че и при рисуването на другите си картини е усещала невидимата помощ, която е движила ръката й. И тъй като цялото й творчество е мост между възвишеното и земното, тя обръща особено внимание на очите като преддверие към човешката душа.
Най-напред трябва да рисуваме не толкова лицето, колкото очите, защото именно чрез тях се показва духът на човека – вярва Лили Димкова. – И там търсим и виждаме най-съкровеното, най-чистото и най-хубавото в човека. Аз мисля, че всички носим дълбоко в себе си Божествената искра, но много пъти тя е като въгленчето, покрито с пепел. Ала то може да блесне наново – въпросът е какво ще повикаме и какво ще поискаме от човека.
В днешния ужасяващ свят на нарастваща агресия Лили Димкова обаче намира оптимизъм и упование в младите хора, които се събуждат за доброто и желаят да спасят планетата. Затова и в най-новата си картина художничката е изобразила млада жена с неземни очи, в които се чете молитвата „Господи, помогни ни да запазим природата на майката Земя”.
Снимки от изложбата: Диана Цанкова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..