Близката и непозната Западна Сърбия

БНР Новини
Златибор
Снимка: Петра Талева

Водопадът ГостильеПредставете си, че пътувате от София до Южното Черноморие. Само че в противоположната, югозападна посока. Така стигате до Златибор. „Че то от София до Златибор не е далеч!“ - възкликват достолепните плетачки на вълнени чорапи и пуловери , които срещаме по-късно в региона. И са прави: ние сме на половин ден път едни от други. Но все още не успяваме да превърнем тази близост в предимство.
Кой знае защо и българи, и сърби като прехвърлим границата, спираме да похапнем в близкото заведение, бързаме да напазаруваме и хайде обратно! Какво пречи да опознаем повече селища във вътрешността , да планираме цяла ваканция при съседите?! „Възрастните имаме желание да дойдем в България, за младите също ще е добре! - редят сладкодумните и приветливи плетачки. И на вас, българите, ще ви хареса в Златибор“.
 Под Златибор всъщност се разбират две понятия: планината Златибор и едноименният курорт. Както винаги, се разказват няколко легенди. Една от най-разпространените е свързана със златистата кора на местните борове, от които сякаш струи блестяща светлина, дала отпечатък върху целия планински край - Златибор! Наистина са много златните фактори за развитието на икономиката, културата и туризма. Природата е красива: борови гори, все още опазени места с див ирис, нарциси, много билки, отлични условия за отглеждане на малини, къпини, ягоди, арония..., живи занаяти, характерни традиционни дървени къщи...
Вярно, в курорта вече се усещат апетит за повече хотели и амбиция за изграждане на 9 км лифтово съоръжение. Как цифрите от голямата Пламен Матеевикономика ще се отразят върху живота на обикновения човек, било той турист-пришълец или местен жител? На пръв поглед, това са две различни гледни точки. Домакините разчитат голямата икономика да донесе още работни места и да гарантира повече приходи.
Туристът, независимо от коя част на света пристига, мечтае за нормални цени, приятна и дружелюбна обстановка, качествено обслужване, вкусна храна, интересни маршрути. Недалеч са пещерата „Стопич“, водопадът Гостилье (на снимката горе вляво), етноселището Сирогойно, Мокра гора, Дървеният град, теснолинейката Шарганска осмица и т. н. Всичко това иска време. Откъде да започне туристът-чужденец? Може би с няколко понятия, които му звучат познато, но дали е така? Какво на сръбски означава „бела рада“? - Маргаритка! А „виси баба“? - Кокиче!
Непознатото близко , което привидно не носи изненади, а заслужава да бъде открито. За него в звуковия файл разказва Пламен Матеев (на снимката вдясно).



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07