Траките са оставили още от началото на третото хилядолетие преди Христа, когато е започнало формирането на тракийския етнос, та чак до късната античност, множество паметници. Като, веднага подчертавам, тракийската култура е аристократична култура. Това ще рече, че ние имаме бляскави съкровища, парадно въоръжение. Имаме крепости, много мегалити, скално изсечени светилища. Разбира се, и селища, некрополи – всичко, което съпътства живота на човека и на едно общество, ние го намираме в земята. В България за щастие са и политическите и религиозни центрове на най-големите тракийски царства. Това са одриси, гети, беси, трибали. Затова и на нашата територия може да се види политическият и религиозен център, формиран в Казанлъшкото поле, земите около Панагюрище, Старосел, при Брезово, Враца... В Родопите пък са съхранени едни от най-големите светилища, някои от които са и обсерватории. В Стара планина и Средна гора също. А Сакар планина, Източните Родопи и Средна гора са осеяни с много добре съхранени мегалитни паметници.
Както посочва проф.Фол, траките имали връзки в различни посоки. Например в търговията: както на север, така и в Мала Азия, Средиземноморския свят, Централна и дори Северна Европа. Чак до Балтийско море са стигали техните търговските контакти. Имало династически бракове. Аристокрацията си вземала принцеси от съседните царства. И тази бляскава тракийска аристокрация била характерна още за началото на Третото хилядолетие, защото на територията на траките се намират големи рудни залежи на злато, сребро, мед. Тракия търгувала и с друга важна суровина – солта, още в праисторическите времена на халколита, с дървен материал, с хранителни продукти. В нейната икономика и специално в селското стопанство, животновъдството и земеделието били равнопоставени отрасли. И една съществена подробност – траките са конен народ – от аристокрацията до войската, която в голямата си част е конна. „Това е важно, защото, ако направим един паралел със съвременността, конницата е била като танковите бригади през Втората световна война, т.е. това е много мощна ударна сила, отбелязва Валерия Фол. И още:
В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност. Те се изследват много сериозно, защото това формира нашия идентитет. В момента се провеждат и други изследвания, включително генетични. Но трябва да кажем, че един етнос е това, което е културата. То е важното. А от траките е останало много. Не само маскарадната обредност, нестинарството, но и много елементи в сватбената обредност, погребалните обреди, обичаите при раждане, а те са много важни, защото съпътстват жизнения цикъл на човека, на семейството и на обществото.
Какви загадки са ни оставили траките?
Много! Като казвам много, имам предвид, че това са хора с много високи технологични постижения в обработката на метала, в астрономията. Съхранявали са знания, без да ги записват, тоест умеели са да ги предадат чрез обучение и възпитание. Това е ставало както за отворени групи, но и в затворени общества, където се е предавало познанието. Например, имали са чудесни строителни умения да изграждат акустични зали. Сега изследваме акустиката в съхранените подмогилни градежи, популярно наричани гробници. Но повечето от тях са храмове за посвещение и обучение на аристократи. Знанието е силата, те са го знаели и са предавали знания само от поколение на поколение, на достойни да го носят. Демократичност на специалните знания не е имало. Например астрономическите, строителните, акустичните са предавани само на тези, които имат качества. Затова още в древността мистериите, защото тези обреди по предаване на знания са мистериални, са свързани с траките, с Орфей, и със затворените мъжки общества. При жените знанието е предавано по друг начин, пак в такива групи, след посвещение на достойните да знаят. Имали са много високи лечителски знания. Познавали са изключително добре лечителските свойства на растения, на минерали.
Ще добавим, че по големия проект на БАН „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” се извършват специализирани изследвания, в които участват не само български, но и чуждестранни учени.
Снимка: личен архив
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци,..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..