Ако страната ни днес има европейски облик и е запазила поне частица от обноските в цивилизования свят, изцяло го дължим на чехите. Веднага след Освобождението в земите ни пристигат множество предприемчиви специалисти и хора на духа, за да помогнат за възраждането на държавата.
„Българските чехи”, както ги наричаме днес с благодарност, се нареждат сред строителите на съвременна България. След 1878 г. младата държава се нуждае от помощ, за да изгради своите институции, да се погрижи за духовното израстване на българите, съвсем наскоро придобили статута си на граждани, и да създаде модерен облик на своите градове – и я намира в лицето на високообразованите чехи, които се отзовават със своите труд и интелект. Така у нас пристигат инженери, архитекти, строители, занаятчии, полиграфи, пивовари, но и видни интелектуалци – историци, художници, музиканти.
На „българските чехи” е посветена документалната изложба, която Държавната агенция „Архиви” подреди тези дни в сградата си на ул. „Московска”, 5. Двайсет и шестте табла с фотографии и документи, представящи портретите на някои от най-заслужилите, пристига след голям успех от Народната библиотека в Прага и ще може да се види до 2 юни. Кои обаче са тези най-светли личности, допринесли за въздигането на новоосвободеното ни отечество?
Например да започнем от братята Прошек – Георги и Богдан, които създават една от първите модерни пивоварни фабрики в България – започва разказа си Дарина Билярска. – Те изграждат и много внушителни архитектурни обекти в София, сред които са Лъвов мост и Орлов мост. Друг чех – архитектът Антонин Колар, е автор на проекта на паметника на Васил Левски, както и на първия градоустройствен план на столицата. Изобщо няма сграда, няма значимо място в центъра на София, което да не е свързано с чешки имена. Да не говорим за Пловдив, където градоустройствения план и много от знаковите сгради на града дължим на друг чех – Йосиф Шнитер, или за Варна, чиято Морска градина е проектирана от още един чех – Антон Новак.
Българското правителство обаче кани не само майстори със златни ръце, но и видни учени и творци, за да положат духовните основи на държавата. И тук пристигат историкът Константин Иречек, братята археолози Карел и Херман Шкорпил, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, виолончелистът и композитор Иван Цибулка, режисьорът Йозеф Шмаха... Много от тези велики чехи остават във втората си родина и почиват тук за вечни времена. Заради всеотдайността и любовта, с които се отнасят към България, те получават гражданство, окичват се с високи ордени и стават почетни членове на разнообразни професионални общности. Днес български улици, площади и училища носят техните имена, срещаме ги в литературни произведения, минаваме край сградите и паметниците, оставили ни в наследство. А когато се оглеждаме в недъзите на обществения и на политическия ни живот, в ушите ни, за съжаление, все така кънтят думите на великия Константин Иречек: Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
Снимки от изложбата: Диана Цанкова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..