Не много умните пътеки на историята

Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас самите и за целия световен ред. И така, защо излъчваме „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време" през 2017 година? Именно за да помним историята. Документалната пиеса на Йордан Стефанов е създадена през 1990 г. и разказва за началната учителка Лейла Реджепова – Лина Хаджиева, жена с две имена, с два говорими езика, с две съдби и с една душа. След възродителния процес през 1985 г., тя заминала за Турция и се опитала да заживее там. Не я посрещнали добре и се върнала обратно в България. Вратите на училището, в което преподавала, се оказали затворени за нея заради въпросната „екскурзия“, както наричали тогава опитите на претърпелите безумната и нарочно предизвикана двойнственост да намерят идентичност и родина. Глупаво е да правиш от едно цяло отделни части. Глупаво е да забравяш толкова лесно, че нито едно разделение не е довело човеците до доброта и смисъл. Глупаво е да разбиваш и съсипваш човешки животи заради конюнктурности и политики. Глупаво, но факт. И все се повтаря в различни вариации и в драстично дисхармонични мелодии.
Ето защо ви предлагаме отново да чуете „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време“. Първо - заради самия глагол. „Обичам“ е единствено съществената дума в целия свят. И второ: защото въпреки горчилката от преживелиците си Лейла Реджепова – Лина Хаджиева вярва, че е по-добре да вървим заедно като всички умни пътечки и да направим един широк път. Тази мъдрост е валидна както за конкретните исторически събития, за които разказва документалната радиопиеса, така и за всичко, за всеки, завинаги.