Звукови хроники „Жените композиторки”: Франческа Лебрун

Снимка: архив

Немското изискано сопрано Франческа Доротея Лебрун е и прекрасен композитор, достойна представителка на прочутата Манхаймска школа, дамата „виртуоз на камерната музика”. Моминската й фамилия е Данци, родена е на 24 март 1756 г. в Манхайм в семейство с музикално-артистични таланти и изяви. Баща й Иноценц Данци има италиански произход и е първи виолончелист на Манхаймския оркестър, а майка й Барбара Тоеши е танцьорка. По-малките й братя също са музиканти: Франц Данци е виолончелист и уважаван композитор, Йохан Баптист Данци е цигулар, а Антон Данци - певец. Съпругът й е виртуозът обоист и композитор Лудвиг Август Лебрун, също възпитаник на Манхаймската школа и творец в сантиментално-класически стил. Заедно те са прекрасна двойка не само в живота, но и на сцената - през 80-те години на 18 век имат необичаен успех в цяла Европа. За тях английския музиковед и композитор Чарлз Бърни пише: „Франческа Данци и отличният обоист Лебрун обикновено пътуват заедно и изглежда, че тя не слуша нищо друго освен неговия инструмент и когато се движат на терци или сексти не може да се разбере кой е ниският и кой е високият глас”. Двамата имат две дъщери, които са също творчески натури - София Лебрун Дюлкен, пианистка и композитор, доживяла до 82-годишна възраст, но уви произведенията й са изгубени, и Розина Лебрун Щенч - певица и актриса.
Франческа Лебрун е смятана за блестяща певица със забележителна вокална сръчност и по тази причина бележити нейни съвременници като Антон Швайцер, Игнац Холцбауер и Антонио Салиери я търсят за водещите роли в най-предизвикателните им опуси. Но талантът й е ценен и извън сцената като автор на прекрасна музика. Само 12 от сонатите за цигулка и пиано на Франческа Лебрун оцеляват до наши дни, написани са в два опуса през 1780 година и са в двучастната форма алегро и рондо.
Франческа е връстничка на Волфганг Амадеус Моцарт; и двамата творци идват и си отиват от този свят в едни и същи години, но в различни месеци и градове. Не е ясно доколко са се познавали, всеки един от тях има различни съдби и житейски борби, и двамата имат музикални семейства, всеки един от тях за 35-те си земни години успява да съчини различни по обем и качество творби (къде запазени, къде изгубени), но като че ли едно от посланията на музиката им е лъчиста светлина и любов.

четвъртък, 28 декември, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07