По следите на бохемските кафенета от соца

БНР Новини

Подобно на уважаващи себе си градове като Париж, Виена, Мадрид, Ню Йорк, Прага и София през годините има знакови кафенета, в които са се събирали интелектуалци и люде от артистичната бохема. Кои са тези места и какви хора са оставили следи в тях разказва книгата на Мариана Първанова „Бохемските кафенета на соца”, излязла в издателство „Гутенберг”. Става дума за периода от 1944 до 1989 година.

Сладкарница „Роза”
Идеята за книгата се роди много отдавна, благодарение на моята журналистическа работа и аз натрупах доста материал – разказа на премиерата на изданието Мариана Първанова. – Но едва когато започвах миналата година да я пиша, разбрах, че всичко натрупано дотогава е нищо пред това, което ме очаква. Оказа се, че отварям една много голяма тема, без да съм подозирала за нея. Тема, която е абсолютно неразработена и за която за смятам, че книгата е само началото й. И се надявам, че ще бъде продължена от много други хора след мене. Имах щастието още при първата ми среща за нея да попадна на един много интересен човек – художника Божидар Икономов – Дари (едно от големите имена в света на плаката у нас и в чужбина, с престижни награди). Той най-обстойно ми разказа за живота на бохемата през 70-те години. Очерта местата, където се е събирала интелигенцията, много подробно говорихме с него. Видяхме се няколко пъти, той прочете текста за себе си, много държеше да включим плакатите, с които е известен. Естествено, аз уважих неговото желание и едва няколко месеца по-късно разбрах защо той толкова е държал. Получих имейл да присъствам на опело в една от софийските църкви. Оказа се, че е бил болен, беше починал.

Ресторант „Кристал”Може би това е било последното интервю на Дари, преди да си отиде два-три месеца по-късно. И Мариана Първанова решава да се обърне с молба към много хора за това време, защото самата тя не е била свидетел нито на 60-те, на 70-те, а едва на късните 80 години. Всички, към които се обърнала, откликнали с голямо желание. Причината: върнали се към своята младост. Това обаче било само началото на разговора за заведения  като писателското кафене на ул. „Ангел Кънчев”, „Кристал”, клуб-ресторанта на СБЖ, „Севастопол”, „Бамбука”, „Прага”, „Астория”, „Яйцето”, „Бразилия” и т.н. Разговорът се оказал много интересен и всеобхватен.

Градинката пред ресторант „Кристал” и кафе-сладкарница „Рубин”
Надявам се все пак приблизително да съм успяла да предам  нещо като снимка на времето. И тя да отговори на очакванията на хората, които са били свидетели на бохемските кафенета от това време – казва Мариана.

Сладкарницата на хотел „София”
А ето как писателят хуморист Михаил Вешим обрисува годините на соца:

„Няма” беше най-употребяваната дума при келнерите на соца, заедно с другата – „свърши”. Разказваше се такъв случай. Един сервитьор в новооткрития тогава хотел „България” в Бургас не познал директора на тогавашното БАТО – „Българска асоциация за туризъм и отдих”. Шефът се настанил на масата инкогнито като обикновен гражданин и поискал да прочете менюто, а сервитьорът му отвърнал свойски: „Абе, това да не ти е читалня.” Даже в такива дребни кръчмарски случки се крие отговорът на въпроса какво ни отне демокрацията. Бъди доволен, че си на яслата и нещо все пак ти сипват. Най-голямото достойнство на книгата на Мариана Първанова „Бохемските кафенета на соца” е, че събира случки и парчета истински живот, а не пост истински – елементи от пъзел, разпръснат из софийските кафенета, ресторанти и клубове. Събереш ли търпеливо елементите, се получава една мозайка – пълна картина на онова време.

Кафе-сладкарница „Ялта”
Накрая бих искала да кажа, че се надявам книгата „Бохемските кафенета на соца” да дава достатъчно пълна ретроспекция, за да може да се отговори на главния въпрос какво са били кафенетата. Освен че са били приятно място за срещи, от отговорите на хората, на които задавах въпроси, разбирам, че за някои те са били театрална сцена за лична изява. За други – място за клюки, интриги. За трети – създаване  приятелства на чашка. Но мнозина подчертаваха, че тези кафенета са били  единственото място, на което е можело да се осъществи неформална връзка между поколенията, в която едното поколение е предавало знанията си на другото.

Подлезът пред ЦУМ
Ще добавим, че книгата има и втора част – с журналистически портрети на  известни български артисти. А в третата й част са представени арткафенета на Виена, Париж и Варшава.

Снимки: Венета Павлова, socbg.com и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07