Началото на археологическото лято 2017 за екипите на професор Николай Овчаров съвпадна с появата на най-новата му книга „Слънцето залязва над Ангкор“ – едно пътешествие в тайнствения Индокитай.
На пресконференция в БТА професор Овчаров обяви пред медиите, че ще се работи на три обекта. Продължават разкопките на Перперикон. Беше представена и току-що завършилата реставрация на западната част на Перперикон.
В близките месеци предстои проучване на средновековната църква край село Добромирци община Кирково. Археолозите се надяват да открият доказателствата, че някъде там е погребан Патриарх Евтимий.
Това лято ще продължат и разкопките на античния и средновековен град Мисионис. Още основоположникът на българската археология, чехът Карел Шкорпил, изказва предположение, че Мисионис се е издигал на 7 км западно от град Търговище, в северния край на стръмния пролом на река Врана. А разкопките на Димитър Овчаров показват, че към 9 - 10 век животът на това място се възражда и в руините на древния град се създава древнобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав.
Известна е и голямата страст на наследствения археолог Николай Овчаров към пътешествията до далечни и по-близки, но неизследвани места по света. Неговите книги, като „Търсачът на минало открива света“, „В Африка сред лъвове и сенки на предците“, „От Камчатка започва Русия“ и други – резултат от тези далечни и близки пътувания – дават възможност и на нас читателите да погледнем на света през очите на историка.
Най-новата книга на Николай Овчаров „Слънцето залязва над Ангкор“ разказва за Индокитай – полуостровът обединяващ с името и положението си държавите Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Мианмар (доскоро Бирма), както и части от Бангладеш на север и Малайзия на юг. Будизъм и войни, величие и разрушения, загадъчна архитектура и изумителни артефакти – можете да откриете Индокитай в разказа на българския историк-пътешественик.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...