Създаден като пропагандна витрина на социалистическото изкуство с личната благословия на Людмила Живкова, министър на културата и дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, "Дом Витгенщайн" успява постепенно да се отърси от идеологическия замисъл на съществуването си и да спечели елитна публика. По повод 40-ата годишнина на този български културен институт във Виена Държавната агенция “Архиви” разказва историята му в документална изложба.
"Дом Витгенщайн" е първият подобен институт, открит във времената на Студената война в една от културните столици на капиталистическия свят. При това той бива разположен в изящна сграда с архитектурна стойност, за чието построяване допринася голям австрийско-британски философ.
Ремонтираният дом отваря врати на 4 януари 1977 г. с оперен концерт в новопостроената концертна зала и приютява Българския изследователски институт – организатор на научни конференции и културни събития, дружеството “Приятели на "Дом Витгенщайн", културно-просветната организация “Св. св. Кирил и Методий” и много други. В над 300 архивни снимки и документи, които се показват за първи път, Държавната агенция “Архиви” се връща към първите събития и проследява развитието на културния институт до наши дни.
От хилядите събития е много трудно да се изберат най-ярките и все пак един от върховете е през 1984 г. с изложбата на 156 рисунки на Пикасо – казва Галина Пиндикова и добавя, че мнозина може би ще се запитат защо именно Пикасо. – В онези години общуването между двата лагера не беше толкова лесно. Тези рисунки обаче се оказват собственост на д-р Петер Лудвиг, колекционер в близки отношения с културното ни министерство, и той се съгласява да ги предостави на дома. Така изложбата минава при изключителен интерес, а после е показана и в Градската галерия в София. Иначе през годините най-много са изложбите в културния институт. В прекрасните и винаги пълни зали са излагали творбите си български художници – съвременни и класици, приложници, скулптори, автори, боравещи със стъкло и тъкани, дизайнери. На второ място са концертите, тъй като за Австрия оперните певци са едни от най-добрите ни посланици – например Люба Велич, камерзенгерин на „Щатсопер", но също множество литературни четения и театрални представления. Най-скорошната снимка пък, която показваме, е от закриването на изложбата в края на м.г., посветена на 40-ата годишнина на дома, чието лице е професорът от Виенския университет Стоимен Стоилов. Тук е мястото да добавя, че през годините изкуството напуска стените на "Дом Витгенщайн" и е пренесено в големите музеи и зали в цяла Австрия.
Документалната изложба ще остане в зала „Средец” на Министерството на културата от 4 до 11 май, след което на най-българския празник – 24 май, ще бъде разположена сред разкошните салони на "Дом Витгенщайн" като възпоменание за отлетелите възвишени мигове с изкуството на даровити творци.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..