От 1 до 7 май столицата е домакин на Осмото издание на Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София”. Той се провежда в Сити Марк Арт Център и в Приложния факултет на Националната художествена академия. 1117 бяха заглавията, получени в София. Те идват от 87 страни. От тях в конкурсната програма на феста са селекционирани 205 филма. Освен прожекции, в нея са включени майсторски класове и изложби на значими творци от цял свят. Хубавото е, че за всяка възраст са предвидени интересни произведения.
През годините българската анимационна школа има забележителни постижения. Доколко има приемственост в нея – въпросът е към директора на фестивала Надежда Славова:
Естествено, че имаме приемственост, защото във фестивала участват и творци, които са от предишната Студия за анимационни филми „София”. Такъв например е Витко Боянов, който е брилянтен професионалист. Но има и много млади творци, които се учат от по-старата анимация. Смея обаче да твърдя, че новите ни артисти не само че не отстъпват, но и много амбициозно превземат върхове по света. Става дума за младата българска анимация най-вече. Ще отбележа, че създадох една формация – „Българска асоциация на независимите художници-аниматори”. Тя е на името на един от най-големите наши майстори – Пройко Пройков, в която вече членуват 220 аниматори. И ние всички сме във връзка един с друг. Създадохме сайт към нея. А в галерията към него могат да се видят техните произведения.
Българските творби в програмата на фестивала са 25 – завидно число според Надежда Славова. Тя отбелязва, че докато в предишните години световната криза се е усещала и в този бранш, сега посланията на фестивала, на филмите в него са по-различни.
Даже от миналата година се появи един по-свеж полъх. Тази година те са още по-оптимистични, по-артистични, с по-интересни идеи, с впечатляваща визия и много интересни технологични решения. Смея да твърдя, че анимацията в световен мащаб се развива с бързи темпове. Да не говорим пък за българските артисти в бранша, които според мен са на много достойни позиции. В момента има доста млади български творци, които наистина правят невероятни филми. И се радвам, че са на много добро ниво. А анимацията се развива и в световен мащаб, и в България, и то много добре.
Ще припомним и че наскоро българинът Теодор Ушев получи номинация за своя филм „Сляпата Вайша“ за „Оскар” в категорията за късометражен анимационен филм. Творбата му е канадско-френска продукция по едноименния разказ на Георги Господинов.
Едно от най-сериозните постижения на фестивала тази година е разрастването на майсторските класове. Те се водят основно от български автори. Само три от тези класове са на чужди творци. Останалите са на едни от най-успелите млади нашенски аниматори.
Снимка: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..