В българската културна история има периоди, когато са ставали неща, равни, а понякога дори превъзхождащи събития и случки не само в балканските, а и в европейските страни. Един такъв период е в началото на ХХ век, когато у нас се разгръща културно движение, можещо да ни изпълва и всъщност изпълващо ни само с гордост. Тогава творят фигури като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, на критическата сцена се изявяват умове като д-р Кръстьо Кръстев, Симеон Радев, Андрей Протич, сред художниците личат имената на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов, Никола Петров, Александър Божинов, работят културтрегери, преводачи и интелектуалци като Александър Балабанов и Константин Величков, първите си стъпки на литературната пътека правят Елин Пелин, Антон Страшимиров...
Изобщо епоха в българската култура, на която можем само да се радваме и възхищаваме. Та тъкмо през тази епоха на сцената се появява и един призван издател, публицист, популяризатор и просветител – Павел Генадиев.
Призван, защото след списанието „Библиотека”, което се превръща в прозорец към културния свят за мнозина тогавашни млади българи, той начева издаването и на списание „Художник” – едно от най-пълнокръвните, богатите и изпипани и в полиграфическо, и в съдържателно отношение списания от онова време. В него публикуват тъкмо водещите фигури на българската литература тогава, рисуват най-изтъкнатите български художници, биват представени имена от световната културна съкровищница, издават се албуми и специални приложения, сред които е и класическата стихосбирка на Яворов „Безсъници”. Изобщо списанието е културно-издателски факт, за него обаче се знае твърде малко и затова е толкова отрадна появата на подготвената от проф. Милена Георгиева мемоаристика на Павел Генадиев, изготвена от него за Българската академия на науките: „Кратки характеристики и спомени за художниците-сътрудници в списанието ми” и „Спомени и факти за създаването и разпространението на литературно-художественото списание „Художник” 1905-1909. Безценен труд, изпълнен с изключителна вещина, научна добросъвестност и отлично познаване на епохата и личностите, съставляващи я.
Предаването „Премълчаната история”, призвано да пази и културната памет на България, не остава безучастно и на 26 април 2017 г. посвещава своя брой на толкова важното културно събитие. С помощта на проф. Милена Георгиева и на д-р Пламен Петров представяме пред нашите слушатели значението и смисъла на списанието за българския живот в началото на ХХ век. Пред нас изпъкват личности, всеотдайни и предани на културата и словото, щедри и въздаващи.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..