Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка е специализирано училище, където даровити българчета получават професионално образование, както и познания за музикално-танцовите изкуства. Курсът на обучение е 5 години, води се от квалифицирани преподаватели, а след завършването му зрелостниците получават диплома за средно специално образование. Мнозина от тях продължават развитието си на успешни певци, инструменталисти и танцьори в академии и университети.
За началото и развитието на специфичния образователния модел на обучение в годините споделя директорката на НУФИ Широка лъка – Стоянка Тенова.
В далечната 1971г. на 1 септември е създадено СМУ за народни инструменти и пеене в Широка лъка с мисията да съхранява, развива и популяризира българския музикално–танцов фолклор. Не мога да не отбележа първия директор на училището – проф. Константин Шопов и хората, които са в основата, то да бъде открито на 1 септември. Това са учителят от с. Гела Манол Радичев, също директорът на Горското стопанство, който приютява първите ученици. Първият випуск е приет без собствена сграда, но преди 45 години любовта и ентусиазмът са били толкова големи, че са накарали талантливи млади хора от цялата страната да се насочат към Широка лъка. Така те превърнаха в своя съдба изучаването на българския музикален фолклор. Искам да спомена и хората, които са участвали в първите приемни комисии: проф. Парашкев Хаджиев, директорът на Пловдивското музикално училище Анастас Маринкиев, проф. Манол Тодоров. Щастлива съм, че повече от 30 години работя в НУФИ. Започнах през 85г. като учител, а след 10 г. станах директор. През този период постиженията се множаха, благодарение и на екипа, който дава образование и професионална квалификация на талантливи деца. Мои колеги са и бивши ученици на гимназията. Такива са Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Стефка Гайдева и др. Двама изключителни родопски гайдари са били учители – Дафо Трендафилов и Михаил Калфов. На 7май от 18ч. ще отбележим с концерт 100-годишнината на Михаил Калфов. А на 29 април от 17ч,. в залата на НУФИ, ще свирят и пеят бивши и настоящи възпитаници и така ще поставим кулминацията в честванията на 45-годишнината... Преди това – на 26 април, ще има концерт в АМТИИ – Пловдив. Горди сме, че нашите талантливи деца продължават традициите и не забравят училището, от което са излезли.
В звуковите файлове можете да чуете изпълнения на бивши възпитаници на училището.
Снимки: nufi-bg.comВ навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..