Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка 45 години следва мисията си

4
Снимка: nufi-bg.com

Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка е специализирано училище, където даровити българчета получават професионално образование, както и познания за музикално-танцовите изкуства. Курсът на обучение е 5 години, води се от квалифицирани преподаватели, а след завършването му зрелостниците получават диплома за средно специално образование. Мнозина от тях продължават развитието си на успешни певци, инструменталисти и танцьори в академии и университети.

Наред с индивидуалните си  занимания по пеене, свирене на традиционни инструменти, народни танци, учениците участват в различните художествени състави: народен хор и оркестър, групи за автентичен фолклор и камерни формации. Така придобиват ценен опит в ансамбловото творчество, подготвят бъдещата си професионална реализация като диригенти, хореографи, автори на музика и танцови постановки. Със соловите си изяви певците и инструменталистите на НУФИ – Широка лъка са лауреати на редица конкурси, носещи имената на големи народни изпълнители. Сред тях са състезанията за певци „Радка Кушлева“, „Калинка Вълчева“, „Йовчо Караиванов“, за изпълнители на тамбура – „Руско Стефанов“, за гъдулари – “Янко Петров“ и др. През 2004г представителният хор на училището е носител на първа награда на конкурса „Светът в музика“ – Албена, и на „Сребърен делфин“ на международен конкурс в гр. Фивицано – Италия. Успешна световна кариера постигнаха бившите му възпитаници: Недялко Недялков – кавал, Васил Бебелеков – гайда, Георги Андреев – композитор и гъдулар, певиците Донка Колева, Нели Андреева, Валери Димчев – тамбура и мн. други.


За началото и развитието на специфичния образователния модел на обучение в годините споделя директорката на НУФИ Широка лъка – Стоянка Тенова.

СнимкаВ далечната 1971г. на 1 септември е създадено СМУ за народни инструменти и пеене в Широка лъка с мисията да съхранява, развива и популяризира българския музикално–танцов фолклор. Не мога да не отбележа първия директор на училището – проф. Константин Шопов и хората, които са в основата, то да бъде открито на 1 септември. Това са учителят от с. Гела Манол Радичев, също директорът на Горското стопанство, който приютява първите ученици. Първият випуск е приет без собствена сграда, но преди 45 години любовта и ентусиазмът са били толкова големи, че са накарали талантливи млади хора от цялата страната да се насочат към Широка лъка. Така те превърнаха в своя съдба изучаването на българския музикален фолклор. Искам да спомена и хората, които са участвали в първите приемни комисии: проф. Парашкев Хаджиев, директорът на Пловдивското музикално училище Анастас Маринкиев, проф. Манол Тодоров. Щастлива съм, че повече от 30 години работя в НУФИ. Започнах през 85г. като учител, а след 10 г. станах директор. През този период постиженията се множаха, благодарение и на екипа, който дава образование и професионална квалификация на талантливи деца. Мои колеги са и бивши ученици на гимназията. Такива са Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Стефка Гайдева и др. Двама изключителни родопски гайдари са били учители Дафо Трендафилов и Михаил Калфов. На 7май от 18ч. ще отбележим с концерт 100-годишнината на Михаил Калфов. А на 29 април от 17ч,. в залата на НУФИ, ще свирят и пеят бивши и настоящи възпитаници и така ще поставим кулминацията в честванията на 45-годишнината... Преди това на 26 април, ще има концерт в АМТИИ – Пловдив. Горди сме, че нашите талантливи деца продължават традициите и не забравят училището, от което са излезли.

В звуковите файлове можете да чуете изпълнения на бивши възпитаници на училището.

Снимки: nufi-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50