Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа – това са думи на един от големите български художници – Борис Денев. Негови творби могат да се видят до 26 май в столичната галерия „Лоранъ”. Eкспозицията е наречена „Пътуване с Борис Денев. Непоказвани пейзажи”.
Преди няколко години изкуствоведът Весела Христова-Радоева имала възможност дни наред да се радва на негови картини от великолепното наследство, което неговата дъщеря Славка Денева дарила на Съюза на българските художници. Това се случва в навечерието на негова голяма юбилейна изложба. И тогава прозряла защо критиците от средата на 20-те години до края на неговия жизнен път, са казвали, че в някои отношения има и по-добри от него, но като пейзажист той е ненадминат. Впрочем, достатъчно е да се вгледате в творбите му, за да усетите как магията на природата оживява в платната му.
Борис Денев е влюбен в природата – отбелязва г-жа Радоева. – Това е негово кредо не само на художник. Още много млад, когато започва с първите си стъпки като учител по рисуване в едно великотърновско село, той пише доклад за конференция на учителите. И казва, че както пейзажът и природата носят вдъхновение, художникът, рисувайки ги, може да помогне за облагородяването на човека и никой друг не може да го направи. Сравнява художниците с философите, които, развивайки своите идеи, също дават възможност за полет на духа. По това време той все още няма художествено образование. Много по-късно, показвайки свои картинки, почти джобен формат, в една изложба на Дружество „Съвременно изкуство” през 1908 година в София, го забелязват ценители и художници и той събира кураж следващата година да направи първата си самостоятелна изложба. С парите от нея заминава в Мюнхенската художествена академия. За съжаление, той остава за сравнително кратък период там, но, както и по-късно критиците пишат, едва ли неговото пребиваване в Мюнхен е решаващо за развитието му като художник. Той просто трупа още знания, но не това е най-важното в неговия път на художник.
Впрочем, когато започва Балканската война (1912-13 г.), той прекъсва следването си и отива на фронта като санитар-доброволец. Впоследствие остава 10 години като военен художник към щаба на армията. Паралелно с военната тематика рисува и стотици пейзажи, портрети, композиции с исторически и библейски теми.
След установяването на просъветско управление в България обаче той изпада в немилост, арестуван е и преживява десет месеца в Софийския затвор и в концлагер в Дупница. Причината за това са негови фейлетони във вестниците „Слово” и „Зора”. Когато излиза на свобода, му е забранено да рисува на открито, изключен е за 10 години от Съюза на българските художници през 1945-та.
В крайна сметка, приживе Борис Денев има 25 самостоятелни изложби. Повечето от тях са главно в периода от края на 20-те до средата на 40-те години на миналия век.
Той неслучайно, дори когато е военен художник, рисува ужасите на войната, военните походи, налага му се да пресъздава портрети на генерали и на полковници. И може би точно заради тия портрети в един момент той казва: не мога повече да бъда военен художник, не ми е това в натюрела. Аз искам да рисувам обикновените хора, искам да рисувам пейзажи, искам да рисувам друго, а не парадни композиции.
Както посочва Весела Радоева, за да усети формата на едно живописно произведение, Борис Денев винаги гледа мащабно, панорамно. Панорамата може да бъде с размерите на пощенска картичка, но също и метър и половина-два. Т.е. усещането за монументалност при него е вродено. Това го могат малцина, а сред художниците пейзажисти още по-малко, обобщава г-жа Радоева.
Снимки от изложбата: Венета ПавловаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..