Именитият ни музикант е признат виртуоз на тамбурата, изявен композитор и аранжор. Известен е със своето съвременно усещане и прочит на фолклора. Професионализмът му променя представите за техническите възможности на старинния инструмент, а интересните му хрумвания, грабват вниманието. Той владее самобитния стил на пиринската тамбура, но чрез творчеството си навлиза в непозната за нея звукова среда.
Наскоро Валери Димчев записа своя проект за тамбура и пиано, за който композиторът разказва. Той споделя и интересни моменти творческата си работа.
При моето поколение се получи така, че рано напреднахме като инструменталисти. Бяхме ученици, може би 10-11 клас в музикалното училище в Широка лъка, когато започнахме да търсим нови предизвикателства. Идва един момент на съзряване на музиканта, когато трябва да намери своя индивидуален стил. Още като ученик започнах да търся себе си, за да постигна още. „Отидох“ до сватбарската музика, до джаза. По това време много харесвах Джон Маклафлин, Пако де Лусия и техните триа, квартети. Това за мен беше един прозорец. Усещах, че тамбурата е малко пренебрегвана, спрямо останалите инструменти, а тя има своята ценност и технически възможности. Опитвах се да разширя възможностите на този инструмент. След толкова години виждам, че младите музиканти вървят в същата посока. Вероятно не съм сбъркал, на прав път съм. За трио „Валери Димчев“ решаваща бе срещата ми с Антон Апостолов. Той беше китаристът в триото. Беше добър в джаза и във фламенкото. Както той научи от мене много за народната музика, на мен ми отвори очите за други стилове и начини на свирене. Издадохме два диска „Българската тамбура“ в Америка и Канада.
За мен беше предизвикателство да създам музика за пиано и тамбура – продължава Валери Димчев. – Бях писал за клавирен инструмент, за народен оркестър, за малки групи, за соло глас, но реших да съчетая соло тамбура с акомпанимент на пиано. В по–късна възраст идва момент, когато е добре да предадеш на другите това, което си постигнал. Реших да издам нотите за тези, които имат желание да свирят в подобен дует Проектът, за който става дума, се нарича „Музика за тамбура“ и е съпроводен от компактдиск. Пиесите са записани с пианистката Милена Томанова. В някои от тях участват Недялко Недялков – кавал и Венцислав Благоев – тромпет. Пиша и музика за документални филми, което за мен е много интересно и през последните години посвещавам част от времето си на това занимание.
Композитор, режисьор на музикални филми, аранжор, Валери Димчев е известен преди всичко като виртуоз на тамбура и китара. През последните няколко години най-често е на сцената със своето инструментално трио и народната певица (и негова съпруга) Десислава..
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св...
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с...
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания...
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки..