Една интересна и изпълнена с послания изложба може да се види в столичната галерия „Нюанс”. Авторът й – доц. Кирил Матеев от Националната художествена академия, я е озаглавил „...по пътя”. В нея е събрал скулптурни композиции и рисунки. Подчертава, че названието й е случайно съвпадение, макар че самият той харесва романа на Керуак със същото име.„По пътя” е всъщност много удачно название, защото се вижда пътят на творбата от духовния замисъл до пластичната реализация – към всяка скулптурна творба е приложен и нейният графичен проект. Интересно е, че рисунката и пластиката не са съвсем идентични по атмосфера и въздействие, всяка от тях носи и свой „нюанс”. Художникът отбелязва, че неговата изложба е по-скоро ретроспекция на това, което е минал и преживял по житейския си и творчески път досега. През годините е работил върху разнообразни теми и сюжети. Но с усмивка добавя, че най-хубавото му произведение е неговият син.
Мен винаги ме е интересувал човекът – посочва Кирил Матеев. – Той е бил, общо взето, главно действащо лице в работите ми. Но човешкото тяло и неговата интерпретация не винаги е нужно да се изобрази абсолютно реалистично, защото душата е нещо по-дълбоко от това, което е отвън. И не винаги това, което е отвън, отговаря на това, което е вътре. Та така съм го мислел и така съм работил. Иначе, правил съм всякакви пластики, както и по-абстрактни неща, които са много малко на брой. Просто тогава ми е било нужно да ги създам и затова съм ги и направил. Но, малко или много, всяка абстрактна пластика пак тръгва от пропорциите и от нещата, които внушава една човешка фигура.
Творбите в изложбата са на библейска тематика, но тя е и донякъде необичайна, с негова интерпретация – лична и понякога странна. Така например художникът разсъждава за греха на Юда. Той е предал Исус, но това предателство е било „писано”, предвидено, за да може Божият син да страда на кръста за изкупление на човешките грехове. Какво влага творецът в извечни теми като изкушението, съмнението, грешника, смисъла на кръста?
При кръста съм мислел за това, че въпреки усилията на някой да сплоти хората в една вяра, кръстът може би се явява пак една граница, една гранична среда за обществата в света. И въобще за религията - колко обединява и колко разделя хората. И за още много неща, например съмнението. Ако не се съмняваме, няма да разберем. И какво е истината? Може би точно това съм влагал. И още – за късното завръщане към корените и към близките. Ето завръщането на блудния син, обаче дали то не идва малко късно понякога. Аз това специално в личен план го преживях, когато баща ми си отиде от този свят. И тогава разбрах колко неща не съм му казал, и то хубави. И затова в „Завръщането” (една от творбите на изложбата, б.а.) е празен столът, няма го родителя.
Какво Кирил Матеев обича да казва на своите студенти?
Най-вече съм им казвал и непрекъснато им повтарям, че човек трябва много да желае нещо, за да го постигне. И че когато жертваш нещо в името на мечтите си, рано или късно това ще ти се отплати. Че който е упорит по тоя път, по който е поел да бъде артист, да бъде художник, рано или късно постига това. Винаги им цитирам една китайска поговорка: когато човек направи от хобито си професия, няма да има нито един работен ден в живота си.
Защо за артиста е важно в завършената творба да има известна недоизказаност? Ами защото това е като в любовта, казва той. Ако на някого кажеш директно: „Обичам те”, ще бъде скучно. Но ако му го подскажеш и направиш някакъв жест, това ще бъде приказно. И още нещо – Кирил Матеев мечтае да направи поредица от дървени пластики. Но за това – като му дойде времето.
Ще добавим, че негови творби имат всички значими галерии в страната. Произведения на Кирил Матеев имат частни колекции в редица страни.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..