През 2016 се навършиха 1100 години от смъртта на Св. Климент Охридски, ученик на славянските просветители Св.Св.Кирил и Методий. Една нова книга за тази велика личност имаше своята премиера в Регионалния исторически музей на София: „Климент Охридски и началото на българската литература”. Неин автор е проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Заглавието бе представено от доц. Георги Николов, зам.-декан на Историческия факултет на университета. То е плод на дългогодишни изследователски усилия и авторката му се надява книгата да достигне до широк кръг читатели.
Свети Климент Охридски е причината днес ние да разговаряме с вас на литературен български, да се радваме на българска поезия, да се радваме на българско кино и драматургия, казва проф. Велинова. Той е в основата на нашия литературен език, на българското художествено слово. Той създава, възпитава у своите слушатели вкуса към поезията, към фикцията, ако щете, която е основа на всяка добра литературна дейност. Затова името му остава безсмъртно през вековете. Когато човек види в колко много преписи са разпространени неговите произведения, как те са се преписвали и дори през епохата на българското Възраждане, само защото са носели името на Св. Климент, не може да не си даде сметка, че именно неговият талант е залог за такова творческо дълголетие. И още нещо. Климент Охридски е старобългарски писател. Аз дори съзнателно избягвам термина „славянски”, защото той е много общ. Делото на Св. Климент Охридски процъфтява в България, старобългарският език е този, който ляга в основата на богослужението и става трети сакрален богослужебен език в Средновековна Европа. Това е подвиг не само на Климент и учениците на Светите братя Кирил и Методий, това е подвигът и на българските владетели княз Борис и цар Симеон, за което те заслужават поклон. В девети век владетелите на България са прозрели, че без книжнина и просвета на роден език, без образование в християнската култура и етика, държавата не може да просперира.
Ще добавим, че проф. Велинова е защитила дисертация на тема „Композиционно-стилистични принципи в похвалните слова на Климент Охридски.” Преди години неин научен ръководител е бил известният учен Красимир Станчев, един от най-посветените в Климентовото творчество.
Името на Свети Климент е наистина обединяващо, посочва Вася Велинова. И сега, когато се върнах към тази проблематика след толкова години, изминали от дисертацията ми, си дадох сметка, че всъщност той е една вечна тема в науката. Че всяко поколение изследователи открива своите проблеми, решава ги по един блестящ понякога начин и това обогатява неговия образ, обогатява нашето знание за тази епоха, тогава когато изследванията са, разбира се, поднасяни добросъвестно. И за да не бъда многословна, искам да благодаря на Македонския научен институт за възможността да се впиша и аз в тази славна поредица с книжката, посветена на Свети Климент.
Изданието е шеста книга от поредицата „Малка македонска библиотека” на Българското сдружение на родовете от Македония.
Снимки: БГНЕС
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..