С архитектурното си великолепие Дворецът на културата в Перник е един от символите на града. Вече 60 години за перничани това е духовно средище, място, в което общуват с националните и световните културни ценности и традиции. Мнозина са прекрачили прага му, за да влязат в света на музиката, танца, художественото слово, изобразителното изкуство. Изкушените, открили възможността да развиват своя талант, се включват в професионални и самодейни форми на обучение. Оттук тръгва професионалният път на български творци, достигнали в годините световна слава. Дворецът дава сцена на видни музиканти, поети, писатели, художници, интелектуалци.
За миналото и бъдещите инициативи на многобройните художествени състави разказва директорът на Двореца на културата Петьо Фетфов:
На 10 февруари 1957 г. Дворецът на културата е открит като сграда. Тя е уникална, но още по-уникални са съставите в нея. Духовият ни оркестър е създаден през 1902 г. и е престиж за институцията. Участва във всички прояви на града, гостувал е в много европейски страни. Дълги години диригент беше Христо Тонев, а сегашният е Трифон Трифонов.
Гордеем се и с камерния оркестър „Орфей“, който обогатява музикалния живот на града ни. Създаден през 1971 г. от Райчо Христов, съставът е изнасял концерти у нас и в Германия, Холандия, Норвегия, Гърция… Традиционните матинета, в които участва, се посещават от постоянна публика, популярен е в цяла България. Третият оркестър, но не и по значимост, е народният, Съставен е от професионални музиканти преди около 60 години.
Нашият ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“ е отличен с много награди: златен диплом от Португалия, грамоти от различни фестивали в Европа, осъществил е турнета в Европа и Северна Америка. Фолклорните състави на Двореца често гостуват на българите, останали за границите на България при „прекрояване“ на политическата карта. Преди по–малко от месец гостувахме на наши сънародници в Звонци – село, населено от българи, останали зад границата след Ньойския договор (1920 г.). Често гостуваме и в Република Македония.
Към съставите на Двореца е и камерен хор „Иван Топалов“, създаден през 1987 г., той носи името на първия си диригент. Участва в много концерти, а миналата година осъществи успешно турне в Италия. Имаме още и общинска школа по изкуства. Над 100 деца изучават музикални инструменти – пиано, китара, цигулка и др. Интересът е голям, тъй като Дворецът организира конкурс за изпълнители на класически инструменти. Тази година той се провежда на 28, 29, 30 април. Участват малки изпълнители от цялата страна, имаме гости от съседните – Македония, Сърбия, а миналата година – и от Прибалтийските републики. Традиционно организираме и „Ноемврийски музикални дни“. Миналата година бяха открити с концерт на световно известната пианистка Ива Въгленова. Тя живее в Париж, но е започнала музикалната си дейност в Двореца на културата. Това е едно от имената, донесли международна слава на България. За 60-годишнината дойде от Лондон джаз певицата Маринела Пашова – също свързана с Двореца. Тук е работила популярната народна певица Гуна Иванова, както и един от най-добрите акордеонисти на България – Иван Иванов, Кирчо Методиев – блестящ изпълнител на наши народни песни и много други. На 21 април предстои концерт на духовия оркестър с оперната прима Елена Механджийска. Всички, които се интересуват от нашите програми, могат да се информират от сайта на Двореца.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..