Под заглавие „От Paris в Париж” в София е открита изложба на известния художник Иван Стратиев. Тя е плод на пребиваването му в града на Сена след двумесечна работа в ателиетата на Съюза на българските художници в Cité Internationale des Arts. Заглавието на експозицията е оригинално. Причината – тя е разположена в столичната галерия „Париж”. Ето какво разказва за Радио България Иван Стратиев:
Всяко пребиваване в такъв град като Париж, особено за художници, такива като мене, които са пристрастни, се отразява много положително. Самият досег с града, с огромния брой музеи, с изложби, които непрекъснато се сменят, носи просто невероятни преживявания и емоции за много хора и за всеки художник, разбира се. Възможността да прекарам по-дълго време там, както бе в моя случай, с един престой от около два месеца и да имам ателие на брега на Сена, на 10 минути от катедралата Notre-Dame de Paris, бе наистина голяма привилегия. И всъщност, най-голямото изкушение е, че човек иска хем да гледа музеите и галериите и да следи културния живот, а и много му се иска да рисува и трябва да се разкъсва между двете неща. За мене голямата дилема всъщност беше как да ги съчетая.
Попивайки атмосферата на Париж, Иван Стратиев работи в Cité Internationale des Arts сред събратята си артисти от цял свят: художници, музиканти, писатели…
Една от традициите на това място е да се правят Дни на отворените врати. В тези ателиета де факто почти всеки обявява изявата си в един от дните или по-скоро в една от вечерите там. Това става в страницата на Cité Internationale. И всъщност, всеки един може да посещава чужди ателиета и да покани хората в своето ателие. Това се превръща в една малка изложба. Така и аз направих едно такова ателие на отворените врати, което даде възможности за интересни контакти, преживявания. Преживях емоции, които човек няма как да постигне на друго място, освен там.
Как определя художникът своя стил на рисуване?
Рисувам в доста стилове, нямам нещо конкретно, което да е веднъж и завинаги установено. Въпреки че може да се каже, че имам доста реалистични неща, които правя, сюрреалистични, метафизични. Но когато човек е в Париж, там информацията го залива с такава сила, че според мен да робуваш на собствения си стил, е безсмислено да продължаваш да рисуваш това, което си знаеш. И специално в тази изложба аз съм си дал всъщност правото или някакъв вид свобода, както и галеристите ми я дадоха, да направя неща по-експериментални в най-различни стилове. Така че тук могат да се видят и работи, правени, както се казва, от натура, на пленер, или пред самия пейзаж, през кубистични творби, импресионистични произведения, включително и до някои сюрреалистични намеци. Разбира се, не всички работи, които са показани в сегашната изложба, са правени в Париж, но повечето са рисувани там. Или пък са започнати, или са измислени като проекти там.
Колкото до името на експозицията, това не е първата изложба на български художник, който е излагал в галерия „Париж”, след като е работил във френската столица. Преди години Валентин Топалов например имал шанса да работи в парижките ателиета, направил изложба в галерията.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..