През 2017 музикалният свят отбелязва подобаващо две годишнини свързани с едно име – Артуро Тосканини. Звучи почни като заклинание! Великият италиански местро е роден на 25 март 1867 година в Парма. Земният му път завършва в Ривърдейл – Ню Йорк през януари 1957 година.
60 години оттогава, а магията Тосканини действа безотказно! Записите на диригента се появяват преди ерата на стереозвука, но без съмнение принадлежат към най-ценните съкровища на ХХ век. Споровете около музикалното наследство на Тосканини не секват и днес. Дали е обективен интерпретатор, дори предшественик на идеята за автентичното изпълнение или набляга на романтичния подход в дешифрирането на нотните знаци? Някои критици са склонни да затворят Тосканини в тесните рамки на канона – свръхперфекционизмът отнемал кислорода и музицирането ставало сухо и сковано, твърдят те. Но пределната точност и преданост към авторовите идеи не лишават сценичните изяви и записи от свежест и вдъхновение. Усещат се във всеки звук и фраза! Записите на Тосканини са безценни!, уверява Джордж Шолти. Свидетелство за стил на интерпретация, който смайва и ни подсеща да сведем глави. Без великия маестро от Парма никой от нас не би бил това, което е…
Артуро Тосканини – дребен на ръст, с непоносим характер и очи, от които хвърчат искри. Ето още от биографа на диригента Харви Сакс: Тосканини бе трудно обяснима амалгама от блестящ талант и избухлив нрав. Затворен в себе си, той се отнасяше с подозрение към изобилието от хвалебствия.Съчетанието на свирепа гордост и унизително смирение подхранваше почти вманячения му стремеж към съвършенство в близо 70-годишната кариера, уточнява Сакс в книгата си за Тосканини появила се през 1978.
Питат ме, казва маестрото, за тайната на онова, което правя. Съвсем просто е: изпълнявам музиката така, както е написана. И още: никога не хвалете оркестрантите! Не произнасяйте bravo или bene. Никога – чувате ли?! Казвайте, че все още не свирят съвсем добре. Така може би ще постигнете желаното, уверява Артуро Тосканини. Той самият най-често произнасял non e male(не лошо), което явно давало резултат…
Особено, когато бил на диригентския пулт на оркестъра на NBC – Национална корпорация за радиоразпръскване. Любимият оркестър на маестрото! Създаден впрочем специално за него през 1937 година в Ню Йорк, в който свирят едни от най-добрите музиканти на Америка. Тосканини ръководи този състав 17 години – изключително успешни и с особена значимост в кариерата му. Чрез преките излъчвания на NBC на концерти и оперни спектакли, маестрото се превръща в медийна знаменитост.
В съботната вечер ще почетем век и половина от рождението на легендарния диригентс един от тези записи. Годината е 1950, а заглавието – „Фалстаф“ . Последният оперен шедьовър на Верди бил любим на Тосканини. През 1936 година друг знаменит маестро – Бруно Валтер кани своя италиански колега на фестивала в Залцбург. Артуро трябва да избира между оперите на Моцарт и Вагнер, които традиционно се поставят там. Той обаче категорично настоява това да бъде „Фалстаф“, а успехът се превърнал в триумф. Верди без съмнение е голямата любов на Тосканини. Негова пътеводна звезда, извор на откровение, мъдрост, обсебваща преданост… Сдобива се и с талисман: едно листче с почерка на гениалния композитор, пъхнато в партитурата на „Фалстаф“: Всичко свърши… Върви, върви стари Джон – по пътя, колкото ти позволи животът…
Сър Джон Фалстаф в трактовката на Тосканини е необикновено ярък, запомнящ се: безскрупулен циник, сладострастник, гуляйджия. Природата го е дарила обаче с проницателен ум и остър език – надсмива се не само над другите, но и над себе си, което му придава особен чар. А и умението да се измъква от заплетени ситуации, не винаги сух от водата разбира се… Затова пък бързо възвръща доброто си настроение, обикновено с чаша вино.
В записа от 1950 година ще се насладите на великолепното преобразяване на баритона Джузепе Валденго в главната роля. Негови партньори са: Ерва Нели, Тереза Щих-Рандал, Клое Елмо, Нан Меримън, Антонио Мадаси, Габор Карели, Франк Гуарера, хорът на Робърт Шоу и оркестърът на NBC обединени от диригентската плака на Артуро Тосканини.
събота, 25 март, от 21.30 часа
Съдържание на операта „Фалстаф“
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..