Стоян Гяуров предлага в това издание едно хармонично съчетание от разнородни теми и творчески стилове. Авторите са от три континента - някои от тях вече познати с произведенията си на българските читатели, а други - за първи път представени на вниманието на родната публика.
Редом с нобеловия лауреат за литература от 2003 година - южноафриканеца Джон Максуел Кутси, откриваме есето на германската литературна критичка Ирис Радиш, а до тях - ирландския романист, поет, драматург и автор на „Маестрото” и „Заветът на Мария” - Колъм Тойбин.
Своето естествено място в изданието са намерили Алекс Рос - американският музикален критик, чиято първа книга с културна история на музиката на 20 век, получи широкото одобрение на публиката още през 2007 година, Буркхард Мюлер, преподавател по латински в Техническия университет на Кемниц и литератулен критик, но и Луи Менанд, американски университетски преподавател по литературна история, автор на списание „Ню Йоркър” и носител на награда „Пулицър”.
Разбира се, че този сборник с есета не би бил завършен без сред авторите му да присъстват английският литературен критик и есеист, преподавателят по практическа литературна критика в Харвардския университет Джеймс Уд - чели сме и на български език „Как действа литературата” или Джордж Стайнър - американският литературовед, критик, писател и педагог - познаваме издадените у нас „След Вавилон” и „Моите ненаписани книги”, или пък Мартин Мозебах - германския писател, носител на наградата „Георг Бюхнер”.
Сред великолепно преведените от Стоян Гяуров есета, откриваме и негови авторски текстове, които някак напълно естествено се вписват в контекста на цялото „гурманско” словесно пътешествие.
„Императорите на сладоледа. Литературни есета“ е ценна книга за подготвени и изкушени читатели - изкушени от литературата и литературната история, от музиката и историята й, както впрочем и от историята и алхимията на книгоиздаването.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...